Определение № 253 от 18.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2037/2015 г.

Производството е по член 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№1101/26.02.2015г.,подадена от И. П. К.,чрез пълномощника му адвокат И. Г. В.,против решение №25/19.01.1015г. на Пернишки окръжен съд,постановено по в.гр.д.№ 521/2014г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №97/20.03.2013г., постановено по гр.д.№773/2012г.по описа на ПРС и вместо него е постановено:НАМАЛЯВА дарението, извършено от Т. Г. К., поч. на 16.10.2011г., в полза на И. П. К., на следния недвижим имот, а именно:. на УПИ І-628 кв.26по рег. план на [населено място], общ.П., с площ от 809 кв.м. заедно с построена в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 40кв, при граници:югозапад-улица, северозапад-улица, североизток УПИ ІІ-629 и югоизток- УПИ ХVІ-628, описан в НА №77/2008г. на нотариус при ПРС, със сумата от 11813.04лв. /единадесет хиляди осемстотин и тринайсет лв. и 04ст./. и ОСЪЖДА И. П. К. да заплати на Е. Г. К. сумата от 11 813,04 лева./единадесет хиляди осемстотин и тринадесет лв. и 04ст./, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба-02.03.2012г., до изплащането, както и 650.00лв.разноски по делото съгл.списъка за разноски по чл.80 ГПК. В касационната жалба се правят оплаквания,че постановеното решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост,като се иска неговата отмяна. Ответницата по касационната жалба Е. Г. К.,чрез пълномощника си адвокат Р. З.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска. С решаващите си мотиви въззивният съд е констатирал,че от представените по делото два броя нотариални акта: нотариален акт №116/1999г. се удостоверява, че наследодателката Т. К./поч.16.10.2011г./ е съсобственик с М. Г. М. на земеделски земи, които са на стойност общо 13030.00лв., според заключението на съд.-техническата експертиза от 30.01.2013г. на в.л. Д. Н.,като в посочения документ за собственост не е посочена частта на всеки съсобственик, поради което съдът е приел, че всеки съсобственик притежава по 1/2 ид. част от земеделските земи, а с нот.акт №77/2008г., наследодателката Т. К. дарява на И. К. УПИ от 809кв.м., представляващо парцел І-628 в кв.26 по плана на [населено място], заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда, на обща стойност 43 950.00лв., видно от съд.-техническа експертиза на в.л. Д. Н. от 29.10.2012г., определяща пазарна оценка на имота към момента на откриване на наследството -16.10.2011г.Съдът е приел,че при така установеното, наследствената маса по чл.31 ЗН е на стойност 43950.00лв +1/2 от 13030.00лв., което е 50 465.00лв. В тази връзка,съдът е посочил,че запазената част от наследството на Т. К. ,съгл.чл.29 ал.1 от ЗН е 2/3 от имуществото на наследодателя, което е в размер на 33 643.33лв., с която част праводателката няма право да се разпореди и това е частта, която е оставена в наследство на Е. Г. К. и П. Г. К., съгл. у-ние за наследници №001062/31.10.2011г., на стойност 16 821.67лв. на всеки.Съдът е посочил,че само Е. К. е направила искане за възстановяване на накърнената й запазена част, поради което такова може да се допусне по отношение на нея, но не може да ползва останалите наследници,като съгласно чл.30 ЗН наследник с накърнена запазена част може да иска намаляване на дарственото разпореждане до размера, необходим за допълване на нейната запазена част. Съдът е отчел,че E. К. получава 3257.50лв съгл.чл.5 ал.1 ЗН и следователно нейната накърнена запазена част е 13 564.17лв. и поради накърняване на запазената част на последната, дарственото разпореждане, направено с НА №77/2008г. следва да се намали с 13564.15/50465 идеални части, където числителят е запазената част на ищцата, а знаменателят е наследствената маса, изчислена по реда на чл.31 ЗН.В резултат на това, съдът е стигнал до извода,че посоченото дарение от 43 950.00лв. трябва да бъде намалено с 11813.04лв., с която сума е накърнена запазената част на Е. К. и тази сума следва да се възстанови от И. П. К.. В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/: „ По материално-правния въпрос:”По какъв начин следва да се изчисли възмездяването на наследника с накърнена запазена част,при хипотезата на чл.36,ал.1,изр.2 от ЗН,когато дареният задържа целия имот-според цената на дарения имот към момента на откриване на наследството или към датата на постановяване на решението,с което се извършва намаляването?”въззивният съд е постановил решението си в противоречие с практиката на съдилищата.В тази насока решение №224 от 11.05.2009г. на ВКС по гр.д.№622/2008г. на ІV г.о.,Решение №599 от 17.11.2003г. на ВКС по гр.д.№220/2003г. І г.о. Съдът с мотивите си е възприел констатациите на изслушаните две експертизи-първоначална и допълнителна,в първата инстанция за цената на дарените имоти към момента на откриване на наследството-16.10.2011г.Въпреки,че не е изложил мотиви защо приема тази цена,съдът на практика е приел точно нея,а по делото няма други доказателства,вкл. и други експертизи за цената на имота към момента на възмездяването. Съгласно посочената съдебна практика съдилищата в страната приемат,че възмездяването в пари следва да се изчисли според цената на имота по време на намаляването,т.е към момента на постановяване на решението. С оглед изложеното е налице основанието за касационно обжалване по член 280 ал.1 т.2 ГПК.” К. визира разпоредбата на член 36,ал.1,изр.2 ЗН,когато заветникът или надареният упражнят своето право да задържат целия имот,те плащат оценката на идеалната част,с която той би се намалил,но не по време на откриването на наследството,а по времето,когато съдът се произнася,следователно ако цената на имота се е намалила след смъртта на наследодателя,това е във вреда на наследника,а ако се е увеличила-в негова полза и наистина ако имотът беше останал в наследството,наследникът щеше да носи загубата от обезценяването му или да получи печалбата от поскъпването му. Видно от данните по делото,наследодателката Т. Г. К. е починала на 16.10.2011г.-съгласно приложеното удостоверение за наследници №001062/31.10.2011г./лист 3 от делото/,а изготвената съдебно-техническа експертиза за пазарна оценка на дарения имот, е депозирана от вещо лице Д. Н.-л.26 от делото, на 29.10.2012г.,в която изрично е отбелязано,че последната е съобразена със факторите, характеризиращи пазара, към момента на изготвянето й.Доколкото периода между откриване на наследството и този на оценяване на горепосочения имот,предмет на извършеното дарение, е сравнително кратък,правилни са констатациите на съда,тъй като стойността на имота за този кратък период не се е променила съществено.Ето защо, така поставения от касатора правен въпрос не е от значение за изхода на делото и не е предопределил правните му изводи,поради което не е налице твърдяната от касатора хипотеза за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По втория въпрос,формулиран от касатора като процесуалноправен,а именно/цитирам/: „Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателства,които се събират служебно от съда/експертиза/,ако тези доказателства са необходими за служебното прилагане на материално-правна норма?”Съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС”, като касаторът се позовава т.3 от ТР №1/2013г. на ВКС,ОСГТК,с която практика съдът не се бил съобразил. Така формулирания от касатора въпрос е свързан с посочения по-горе,в първата част от изложението му,поради което касационият съд намира,че не е налице в тази връзка твърдяната от касатора хипотеза за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В заключителната част от изложението си касаторът заявява,че с въззивното решение съдът се е произнесъл по/цитирам/: „По материално-правния въпрос: „Дължи ли се законна лихва и от кой момент върху сумата за възстановяване на запазена част по чл.36,ал.2 от ЗН съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС?” В. съд е присъдил лихва върху сумата от 11 813,04 лева,с която е намалил дарението,считано от деня на завеждане на исковата молба.” Като в тази връзка касаторът се основава на противоречие с възприетото с Решение №166/11.07.2014г. по гр.д.№7030/2013г. на ВКС,ІІІго,постановено по реда на чл.290 ГПК,според което върху сумата за възстановяване на запазена част от наследството по чл.36,ал.1 ЗН се дължи законна мораторна лихва,предвидена в чл.86,ал.1,изр.1 ЗЗД,от деня в който длъжникът не е платил,след като е влязло в сила решението за възстановяване на запазената част от наследството по чл.36 ал.1 ЗН и длъжникът е бил поканен от кредитора. К. съд намира,че горепосоченият правен въпрос, разрешен с въззивното решение в противоречие с практиката на ВКС,обосновава наличието на основание за допускане на касационно на касационно обжалване на въззивното решение по член 280,ал.1 т.1 ГПК ,в частта с която е присъдена законна лихва върху присъдената сума,считано от деня на подаване на исковата молба-02.03.2012г. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд