Определение № 227 от 03.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 56/2012 г.

Производството е по чл.248 ГПК. [фирма], [населено място], иска допълване на постановеното по делото в производство по чл.288 ГПК определение № 368 / 21.03. 2012 г., с което съдът не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение, като е пропуснал да се произнесе по искането на [фирма] за присъждане на разноски. Насрещната страна С. М. С. твърди, че искането е неоснователно, защото не е доказано извършването на разноски, евентуално иска намаляване на размера на присъдените разноски поради прекомерност, като твърди, че делото не се отличава с практическа и правна сложност. Настоящият състав намира че: Молбата е подадена от страна по делото на 26.03 .2012 г. (дата на пощенско клеймо). в едномесечния срок по чл.248,ал.1 ГПК и е допустима; Искането е основателно: [фирма] е подал отговор на касационната жалба на С. М. С. чрез процесуален представител - адвокат, в който е обосновал липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване, поискал е присъждането на направените разноски и е представил договор за процесуално представителство в касационното производство (л.33), с което е удостоверил уговарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 1,000 лева. Съставът на ВКС не е обсъдил искането за присъждане на разноски и не се е произнесъл по него. Настоящият състав намира, че възражението на С. М. С. за прекомерност по чл.78,ал.5 ГПК е частично основателно по следните съображения: спорът по чл.344,ал.1, т.т.1-3 КТ, съгласно чл.7,ал.1,т.1, изр.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) минималното възнаграждение по такива спорове е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната, който е определен с ПМС № 180 /30.06.2011 г. на 270 лева; спорът по делото не се е отличавал с практическа и правна сложност; при прилагането на правилото на чл.78,ал.5 ГПК не следва да прилага правилото на пар.2 от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото то е издадено извън законовата делегация по чл.36 ЗА, която регламентира правото на Висшия адвокатски съвет да определи с наредба само минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не да определя възнагражденията в хипотезите на чл.78,ал.5 ГПК, за което ЗА не е делегирал права на Висшия адвокатски съвет; поради това при прилагането на правилото на чл.78,ал.5 ГПК съдът не е ограничен с намаляването на възнагражденията до трикратния размер на посочения в НМРАВ, а може да намалява възнагражденията и под него до определения в наредбата минимален размер. Поради това и при преценката на фактическата и правна сложност на спора настоящият състав намира, че следва да присъди възнаграждение в размер на 500 лева. Воден от гореизложеното, съдът