Решение № 3251 от 23.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 135/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция „Земеделие“- Русе против решение № 3112 от 21.11.2025 г. по адм. дело № 491/2025 г. на Административен съд - Русе, с което е отменена заповед № РД-08-74/07.07.2025 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното правоотношение З. А. З. на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е необоснован и е постановен в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените парвила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Зейнелов да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът З. А. З., чрез адв. Иванова и адв. Манолова, оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Русе е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Административният съд правилно приема, че са налице основания за отмяна на заповед №РД-08-74 от 07.07.2025 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“- Русе, с която, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на З. А. З.- старши експерт в Общинска служба по земеделие – Борово, офис Две могили, към главна дирекция „Аграрно развитие“ на Областна дирекция „Земеделие“ – Русе. Съображенията на първоинстанционния съд за отмяна на заповедта поради нарушение на изискванията за форма и противоречие с материалния закон са законосъобразни и следва да бъдат споделени. Както административният съд правилно отбелязва, независимо че е в писмена форма, оспорената заповед не съдържа фактически обстоятелства, съответстващи на посоченото в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение правно основание - чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, обуславящи обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Това е в противоречие с изричното изискване на чл. 108, ал.1, изр. 2 ЗДСл и е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед, която не съдържа мотиви, които да обосноват прекратяването на служебното правоотношение. При този формален порок, заповедта е издадена и в противоречие с материалния закон, тъй като предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени. Цитираният текст предоставя право на органа по назначаваното да прекрати без предизвестие служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 от закона, визиращ хипотези на трайна нетрудоспособност. Разпоредбата, на която се позовава органът по назначаването, изисква промяна в обстоятелствата, която възниква въпреки и независимо от волята на всяка от страните по служебното правоотношение и която води до невъзможност за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност. В случая по делото не са установени факти, обосноваващи промяна на обстоятелствата и възникнала във връзка с това обективна невъзможност за изпълнение на служебните правомощия от служителя Зейнелов, поради което не са осъществени материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото в заповедта правно основание. Изложените в административния акт обстоятелства са свързани с неизпълнение на служебните задължения и не попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Както вече се посочи, цитираният текст предполага промяна в обстоятелствата, възникнала независимо от волята на страните по служебното правоотношение, която води до невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си. Неизпълнението на служебните задължения е обстоятелство от субективен характер, което би могло да бъде основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност или да бъде съобразено при атестирането на служителя, но не съставляват основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. По тези съображения издаденият административен акт е незаконосъобразен и правилно е отменен от административния съд с подробни съображения, които настоящата инстанция споделя, а доводите на касационния жалбоподател в обратен смисъл са неоснователни. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК, основания. Решението е постановено след преценка на релевантните за разрешаване на правния спор доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните. Съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК и в него, обратно на становището на касатора, са изложени подробни мотиви в подкрепа на направените изводи по съществото на спора. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Русе е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи в касационното производство, Областна дирекция „Земеделие“ - Русе, в чиято структура е административният орган, издал оспорения административен акт, следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 357.90 евро (равностойност на 700.00 лв.) разноски по делото, представляващи възнаграждение за един адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,