Определение № 120 от 26.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4529/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от А. Г. Г., срещу определение № 373 от 18.10.2022г., постановено по в. ч. гр. д. № 460/2022г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане частната жалба на А. Г. Г. срещу разпореждане № 171 от 02.09.2022г. на заместник-председателя на Окръжен съд – Пазарджик и производството по делото е прекратено. С разпореждането от 02.09.2022 г. е върната на ЧСИ М. А., с рег. № 884 преписка с вх. № 5825/01.09.2022 г. по подадената от А. Г. Г. жалба с вх. № 3775/26.04.2022г. против разпределение от 28.09.202 г. по изп. д. № 437/2021г. за изпълнение на дадените в мотивите указания. В частната жалба се излагат съображения, че определението на апелативния съд е очевидно неправилно. Жалбоподателят твърди, че разпореждането на окръжния съд за връщане на преписката има характера на определение по чл. 15, ал. 2 ГПК, тъй като с него преписката се препраща по компетентност на друг несъдебен орган. Този акт подлежи на обжалване и като е приел обратното, апелативният съд е направил извод извън закона. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: С писмо вх. № 5825/01.09.2022 г. на ЧСИ М. А., с рег. № 884 в ОС – Пазарджик е постъпила жалба с вх. № 3775/26.04.2022 г. от А. Г. Г. като длъжник по изп. дело № 437/2021 г. против разпределение от 28.09.2021г. по същото изп.дело, заедно с книжата по нейното администриране. С разпореждане № 171 от 02.09.2022г. заместник-председателят на окръжния съд е констатирал, че депозираната жалба е нередовна поради липса на данни за подаването й в срок и препис от нея не е бил връчен на насрещната страна – взискателя. Затова е върнал преписката на ЧСИ с указания за отстраняване на нередовностите, като при констатация, че жалбата е подадена след изтичане на срока за обжалване, ЧСИ следва евентуално да прецени налице ли са предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 436, ал. 4 във вр. с чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК, а ако жалбата е подадена в срок след надлежното й администриране следва да бъде изпратена на окръжния съд за произнасяне. В обжалваното определение апелативният съд се е произнесъл по атакуваното разпореждане от 02.09.2022 г., като е посочил, че с него подадената от страната жалба против разпределението не се връща по смисъла на чл. 262, ал 2 вр. с чл. 275, ал. 2, вр. с чл. 463, ал. 1 ГПК. Посочил е, че с връщането на жалбата се слага край на производството по нея и се осуетява произнасянето по същество на същата поради това, че правото на обжалване е погасено поради изтичане на предвидения за упражняването му срок, или че не е надлежно упражнено поради неотстранени в срок нередовности на жалбата. Съдът е разяснил, че случаят не е такъв, тъй като не се връща жалбата, а преписката, с указания за преценка и предприемане на действия във връзка с нейното движение, без да се преустановяват действията по същата. Административният ръководител на съда или определен от него съдия е компетентен да прецени дали въз основа на постъпилите в съда книжа да се образува дело от съответния вид. Ако констатира, че не са налице процесуалните изисквания, той постановява отказ за образуване на дело, който може да се обжалва, тъй като прегражда пътя за защита по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Когато прецени, че са налице само процесуални пропуски, касаещи надлежното сезиране, не се касае до отказ за образуване на дело, а до препращане на преписката по компетентност на администриращия орган за предприемане на съответните действия. Тъй като в случая налице е втората хипотеза, апелативният съд е приел, че атакуваното разпореждане не е сред обжалваемите по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради което частната жалба срещу него е недопустима. Настоящият състав споделя изцяло изложените съображения за липса на предпоставките на чл. 274, ал. 1 ГПК. С нормата на чл. 463 ГПК е уредена възможността за обжалване по съдебен ред пред окръжния съд на постановлението за разпределение на постъпили суми, извършено от съдебен изпълнител в рамките на образувано изпълнително производство. Жалбата се разглежда по реда на частните производства (Глава двадесет и първа от ГПК) и следва да отговаря на изискванията за редовност на частните жалби. В случая жалбата се подава чрез съдебния изпълнител и той е органът, който я администрира и я изпраща на окръжния съд за произнасяне по нея. Съдът, от своя страна, извършва самостоятелна проверка за редовността на жалбата и при констатирани нередовности връща преписката със съответни указания за отстраняването им. Това връщане е част от процедурата по администриране на жалбата и не означава отказ на съда да разгледа жалбата. То няма преграждащ характер по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което и не подлежи на самостоятелно обжалване, както правилно е приел апелативният съд. Принципно задължение на съда е да се произнася само по редовни жалби, поради което и в хода на администрирането им, ако се установят нередовности, на страната се дават указания за отстраняването им в срок, както законосъобразно е сторено в случая. Едва при неизпълнението на тези указания съдът отказва да се произнесе по жалбата и постановява акт, с който прекратява производството по делото поради неотстраняване в срок на нередовностите. Именно този акт като преграждащ развитието на производството подлежи на обжалване с частна жалба, но такъв в случая не е постановен. Съображенията на жалбоподателя, че жалбата неправилно е върната на ЧСИ, за да „пререшава втори път въпроса за допустимостта на жалба срещу негови действия“, както и че разпореждането на окръжния съд има характера на определение по чл. 15, ал. 2 ГПК за препращане от съдебен на несъдебен орган, не почиват на никакви законови разпоредби. В случая става въпрос за действия по администриране на частна жалба, която се подава до съда чрез съдебния изпълнител. Когато са дадени от съда указания за отстраняване на нередовности на жалбата, те се изпращат на жалбоподателя отново чрез съдебния изпълнител (който не извършва преценка дали тези указания са правилни или не), като тази процедура няма общо с изпращането на жалбата на друг орган поради неподведомственост на съда – напротив, след като жалбоподателят отстрани нередовностите на жалбата, същата следва да бъде разгледана именно от съда съгласно чл. 463, ал. 1 ГПК. С оглед изложеното обжалваното определение на апелативния съд следва да бъде потвърдено. По гореизложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение