Определение № 185 от 11.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1565/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. С. К. против определение № 133 от 9.4.2021 г., постановено по гр. д. № 1171 по описа за 2021 на IV ГО на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 1162 от 22.03.2021 г. срещу определение от 13.01.2021 г. по гр. д. №4095 по описа за 2020 г. на III ГО на ВКС. Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и да се върне делото за разглеждане на частната му жалба по същество. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното: Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С определение № 1052 ат 16.01.2016 г. по гр. д. № 16090 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, I ГО, 20 състав, е върната исковата молба на Д. С. К. против сержант И. Х., прокурор П. К. и съдия И. П. поради недопустимост на предявените искове. Определението е влязло в сила на 18.01.2016 г., но въпреки това ищецът е продължил да подава молби по делото с искания производството да продължи. Върху поредната молба от 24.07.2020 г. с вх. № 74737 съдията-докладчик е поставил на 11.08.2020 г. резолюция, според която молителят следва да се уведоми, че делото е прекратено и действия по него не могат да се извършват. Жалбата срещу това разпореждане е оставена без разглеждане с определение № 2431 от 30.10.2020 г. по ч. гр. д. № 3040 по описа за 2020 г. на Софийския апелативен съд, тъй като резолюцията не е от актовете, подлежащи на обжалване съгласно чл.274, ал.1, т.1 или т.2 от ГПК. Определението на Софийския апелативен съд е потвърдено с определение № 10 от 13.01.2021 г. по ч. гр. д.№4095 по описа за 2020 г. на III ГО на ВКС. По този начин инстанционният контрол е бил изчерпан, определението на ВКС е окончателно и не подлежи на обжалване. Затова е правилен решаващият извод в обжалваното в настоящото производство определение № 133 от 9.4.2021 г. по гр. д. № 1171 по описа за 2021 г. на IV ГО на ВКС, че частната жалба срещу определение № 10 от 13.01.2021 г. по ч. гр. д.№4095 по описа за 2020 г. на III ГО на ВКС е недопустима. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение трябва да бъде потвърдено. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение