Определение № 62 от 07.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 704/2014 г.

Производството е по чл.309,ал.1 ГПК. Образувано е по молба на А. Г. С. от [населено място] за спиране изпълнението на влязло в сила решение, постановено от Софийски градски съд на 20.03.2013г. по гр.д.№34/2012., с което е обявен за окончателен на основание чл.19,ал.3 ЗЗД по иск на Бужо К. Т. против молителя,предварителен договор, по силата на който А. Г. С. продава на Бужо К. Т. ателие №4, находящо се на кота +18.95 в подпокривното пространство, на втория мансарден етаж на жилищна сграда с един вход,с административен адрес [населено място], [улица], за сумата 50000 евро, която сума е изцяло заплатена от купувача на продавача. По реда на чл.303 ГПК от А. Г. С. е подадена молба за отмяна на решението на Софийски градски съд,по повод на което същият е отправил до съда и искането за спиране изпълнението на влязлото в сила решение. За да се произнесе по молбата, съдът взе предвид следното: Спиране на влезли в сила решения по реда на чл.309,ал.1 ГПК е допустимо и възможно, ако същите подлежат на изпълнение по предвиден в закона ред чрез предприемане на съответни действия по отношение на молителя от съдебен изпълнител или овластен с подобни правомощия държавен орган. В хипотеза при която подобно изпълнение на решението не се извършва, тъй като последиците му настъпват в патримониума на спорещите страни от момента на влизането му в сила, решението не подлежи на изпълнение, а оттам и спиране на изпълнението не би могло да бъде извършено. В случая настоящият състав приема,че предпоставките за спиране на изпълнението не са налице,тъй като решението, постановено от Софийски градски съд по гр.д.№35/2012г. не е осъдителното,нито би могло да бъде изпълнено по реда на предвиден в процесуалния закон изпълнителен способ. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение