Определение № 174 от 04.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1676/2017 г.

Производство по чл. 248 от ГПК. С молба с вх. № 4650/09.05.2018 г. ищецът В. Х. Х. моли съда да измени постановеното по делото касационно решение № 82/11.04.2018 г. в частта му за разноските, като не присъжда такива в полза на касатора-ответник [община] за въззивното производство по делото. Молителят излага съображения, че пред въззивната инстанция исковата му претенция била уважена, поради което при отмяната на въззивното решение ВКС правилно е отменил същото и в частта му за присъдените в полза на ищеца разноски, но неправилно присъдил разноски в полза на ответника за въззивното производство. Ответникът по молбата [община] в отговора си излага становище за неоснователност на молбата и съображения, че след като ВКС е отменил въззивното решение, то в полза на ответника следва да се присъдят разноските, направени от него във въззивното производство, за което своевременно са представени доказателства. Молбата е процесуално допустима – подадена е в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК и от процесуално легитимирано за това лице. Тъй като молбата не се отнася до разноски в полза на молителя, а относно такива, присъдени в полза на насрещната страна, не е необходимо да е спазено формалното изискване на чл. 80 от ГПК за представяне на списък на разноските. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. Когато касационната инстанция се произнесе с решението си по съществото на материалноправния спор и промени резултата по делото спрямо постановения такъв с въззивното решение (както по настоящото дело), тя следва да се произнесе по всички своевременно направени от страните претенции за разноски и пред трите съдебни инстанции. Общият принцип, залегнал в разпоредбите на чл. 78 от ГПК, регламентиращи присъждането на разноските за производството по делото, е, че те се присъждат съобразно крайния изход на спора по делото. Когато предявеният по делото иск е бил уважен от въззивната инстанция, но с касационното решение ВКС е отменил въззивното решение и е отхвърлил иска, както това е постановено и по настоящото дело, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи и следва да бъде осъден да заплати всички претендирани и направени от жалбоподателя-ответник разноски пред трите инстанции по делото, включително за въззивното производство. Именно това е прието и в мотивите към постановеното по настоящото дело касационно решение № 82/11.04.2018 г., като в частта му относно разноските то е изцяло съобразено с тези мотиви. По изложените съображения съдът намира, че с касационното решение разноските по делото са присъдени правилно, поради което молбата на ищеца по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските следва да се остави без уважение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение