Решение № 10578 от 11.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6965/2015 г.

Решение № 10578 от 11.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6965/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. П. при Централно управление на Националната агенция за приходите срещу Решение № 895/05.07.2015 г., постановено по адм. дело № 1008/2014 г. по описа на Административен съд - гр. П., с което е отменен Ревизионен акт № 261304807 от 16.12.2013 г., издаден от екип в състав З. Д. В. - Началник Сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - П., в качеството й на орган, възложил ревизионното производство, и Ф. Г. К. - гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - П., в качеството му на ръководител ревизията, потвърден с Решение № 238/10.03.2014 г. на Директор Дирекция "Обжалване и Данъчно-осигурителна практика" - П. при ЦУ на НАП, в обжалваната му част относно допълнително установени на И. С. И., публични задължения, както следва: за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 10 146,55 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 6 466,32 лева; за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 5 414,14 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 2 633,82 лева; за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 35,75 лева и прилежащи лихви за забава в размер на 5,95 лева; за годишни изравнителни вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице за 2007 г., 2008 г. и 2011 г. в размер общо на 6 425,20 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 5 979,86 лева; за годишни изравнителни вноски за ДЗПО - УПФ за самоосигуряващо се лице за 2007 г., 2008 г. и 2011 г. в размер общо на 1 875,72 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 1 718,99 лева и за годишни изравнителни вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице за 2007 г., 2008 г. и 2011 г. в размер общо на 2 295,54 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 1 187,67 лева Ответникът И. С. И. чрез адв. Д. оспорва жалбата. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил Ревизионен акт № 261304807 от 16.12. 2013 г., издаден от екип в състав З. Д. В.- Н. С. "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - П., в качеството й на орган, възложил ревизионното производство, и Ф. Г. К. - гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - П., в качеството му на ръководител ревизията, потвърден с Решение № 238/10.03.2014 г. на Д. Д. "Обжалване и Данъчно-осигурителна практика" - П. при ЦУ на НАП, в обжалваната му част относно допълнително установени на И. С. И., публични задължения, както следва: за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 10 146,55 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 6 466,32 лева; за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 5 414,14 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 2 633,82 лева; за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 35,75 лева и прилежащи лихви за забава в размер на 5,95 лева; за годишни изравнителни вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице за 2007 г., 2008 г. и 2011 г. в размер общо на 6 425,20 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 5 979,86 лева; за годишни изравнителни вноски за ДЗПО - УПФ за самоосигуряващо се лице за 2007 г., 2008 г. и 2011 г. в размер общо на 1 875,72 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 1 718,99 лева и за годишни изравнителни вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице за 2007 г., 2008 г. и 2011 г. в размер общо на 2 295, 54 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 1 187,67 лева. Първоинстанционният съд е взел предвид определените от вещото лице приходи на лицето за ревизирания период, както и определените разходи, и е стигнал до извода, че приходите на ревизираното лице надвишават разходите, т. е. не се формира паричен недостиг, а оттам и данъчна основа, върху която да се начисли данък по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, с оглед на което РА се явява незаконосъобразен като постановен в противоречие с материалния закон и следва да се отмени Ревизията е проведена по реда на чл. 122 ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - а именно, че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние, за всеки един от процесните данъчни периоди. Действително тези изводи са мотивирани с факта, че през обследваните години са налице доказателства за направени разходи за издръжка на домакинството, за внесени суми по банковите сметки на лицето, за закупено имущество и прочие, които разходи не съответстват и надвишават установените в хода на ревизията и декларираните от страна на Илиев приходи и доходи за съответния и предходните нему периоди. Първоинстанционното решение е правилно. За да се проведе ревизия по особения ред, е необходимо приходните органи да установят, че е налице едно от посочените основания в чл. 122, ал. 1 ДОПК. В процесния случай залегналите в ревизионния акт основания са тези по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. При действието на чл. 124, ал. 2 ДОПК доказването на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от кодекса е в тежест на администрацията. В конкретното ревизионно производство органите по приходите обосновават основанията по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, т. е. наличието на данни за несъответствие на доходите с имущественото състояние на данъчния субект за данъчен период 2007 г., 2008 г. и 2011 г. По съществото на спора, от значение е дали ревизираното лице е имало през ревизирания период приходи в същия или в по-голям размер от направените разходи. Първоинстанционният съд правилно е отчел, че органът по приходите неправилно е изчислил паричния поток на ревизираното лице, като е установил недостиг на парични средства към определена дата, а не на годишна база. При годишния характер на облагането с данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ несъответствието на доходите с имущественото състояние на данъчния субект следва да е налице като резултат за отчетния период, който е данъчната година, съвпадаща с календарната и с определяне на обща годишна данъчна основа. Избирането на по-кратки периоди в рамките на данъчната година, за да се обоснове несъответствието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК или размерът му като презюмиран доход по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК е в противоречие с цитираните разпоредби. В случая от приетото по делото заключение на вещото лице, което първоинстанционният съд е кредитирал изцяло в тази му част като компетентно дадено и съответно всъщност на фактите, възприети за установени още в хода на ревизията от самата данъчна администрация, се установява, че при годишно изчисляване на сторените приходи и разходи от И. /които приходи и разходи са възприети в самия РД/ за 2008 г. и 2011 г. е налице превишение на приходите над разходите. Съответен на този извод е и изводът на съда, че за тези данъчни периоди - 2008 г. и 2011 г. не е на лице доказани доходи с неустановен произход, които да формират различна от декларираната от лице данъчна основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. От друга страна правилна е преценката на съда, основана на доказателствата по делото, че категорично е опровергана констатацията на органите по приходите за наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и за процесната 2007 г. Неправилно органите по приходите са игнорирали и не са приели за доказани твърденията на ревизираното лице, че на организираното от него "сватбено тържество" през месец Август 2006 г. семейството му е получило като дарове парична сума в брой, от която след заплащане на разходите по самото тържество са останали средства от порядъка на 63 800 лева, които са били налични към 01.01.2007 г. и са послужили за покриване на сторените от семейството разходи през този отчетен период. Данните за това са декларирани още в Декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, депозирана на 01.10.2013 г. в ТД на НАП - П., офис Смолян, като в тази връзка е представена и Декларация с нотариално заверени подписи от 16.07.2013 г. включително и от присъствалите на тържеството и впоследствие на преброяването на дарените пари физически лица - Ш. Ш. А., Б. Н. А., Ш. А. Ш. и С. М. Ш. Част от тези лица са разпитани и в качеството им на свидетели в първоинстанционното производство - а именно Ш. А. Ш. и Ш. Ш. А. Правилно е приел първоинстанционният съд, че незаконосъобразно органите по приходите са счели, че началното салдо към 01.01.2007 г. е в размер на 0,00 лева, вместо да определят такова във възприетия от съда размер, съответно същото е напълно достатъчно да покрие установения недостиг на парични средства за 2007 г. /който в случая съобразно и изчисленията в РД и в заключението на вещото лице по допусната ССчЕ е в един и същи размер/. От събраните доказателства категорично се опровергават констатациите на органите по приходите за наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и за процесната 2007 г. Относно определените осигурителни задължения. Правилно е посочил първоинстанционният съд, че предвид липсата на основание за извършване на ревизия по реда на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, то не са налице предпоставки и определяне на основа за изчисляване на дължимите осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО по реда на чл. 124а от ДОПК. Освен това нормата на чл. 124а ДОПК е материалноправна, поради което тя не може да послужи като основание за определяне задълженията за ЗОВ по особения ред на чл. 122 ДОПК за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила. В същият смисъл е Тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСС от I и II колегии на ВАС, съгласно което: "Разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди създаването на чл. 124а ДОПК - ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г." Обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1800 лв. за касационната инстанция съобразно представен списък с разноски. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,