Определение № 491 от 10.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 391/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Постъпила е частна жалба от М. Д. К. и С. Н. К. против определение от 30.05.2012г. по ч. Гр.д.№ 211/2012г. на Габровски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба, подадена от тях против разпореждане 04.05.2012г. по гр.д.№ 1897/2011г. на Габровски РС. С последното е върната подадената от тях частна жалба – против разпореждането за връщане на въззивната жалба В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като на практика съдът е потвърдил неправилно определение. В изложението към частната жалба се формулира въпроса може ли въззивната инстанция след като е установила, че РС неправилно е определил държавната такса за въззивно обжалване и е върнал възивната жалба поради невнасянето на този размер да потвърди определението, с което е върната частната жалба против това разпореждане. Ответниците по касация не взема становище. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима Подадената въззивната жалба № 10248/21.12.2012г. против решението на РС е оставена без движение до внасяне на държавна такса в размер на 637 лв. Размерът на тази такса е определен неправилно. Действително дължимия размер е 159 лв, а не 637 лв.. Възивниците са внеси само 159 лв. С разпореждане от 21.03.2012г. е върната възивната жалба поради не внасяне на определения от съда размер. Това разпореждане е обжалвано с частна жалба № 2718/30.03.2012г., но не е изпълнено указанието, дадено с разпореждане от 02.04.2012г. за внасяне на държавна такса за нея в размер на 15 лв., поради което с разпореждане от 04.05.2012г. е върната частната жалба. Пред въззивната инстанция е обжалвано последното разпореждане от 04.05.2012г. и с обжалваното определение частната жалба е оставена без уважение. За да постанови обжалваното определение, възивният съд е приел, че то е правилно, защото действително за предходната частна жалба не е била внесена държавна такса. Обстоятелството, че предходното разпореждане за връщане на въззивната жалба е било неправилно не мотивира друг извод, тъй като то не е предмет на обжалване. По допускане на частната жалба до касационно обжалване. Поставеният въпрос не кореспондира на решаващия извод на съда и отговорът му не определя крайния извод. Действително ако възишвната инстанция установи неправилно определение следва да го отмени, но само ако то е предмет на обжалване пред нея. Обжалваното пред въззивната инстанция разпореждане е било правилно, поради което изхода от въпроса, повдигнат с настоящата частна жалба няма да рефлектира върху крайния резултат, предмет на това производство.Въззивната инстанция не може да разглежда друг спор. Това би противоречало на диспозитивното начало в гражданския процес. Неправилното определение е предходно, но частната жалба против него е върната. Поради това, че не е обосновано общото основание за допускане до касация, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение