Определение № 874 от 25.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 178/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. И. С. срещу определение № 5416/25.11.2024г., постановено по гр.д.№ 4421/2024г. по описа на ВКС, ІV ГО, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на молбата на С. за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 12662/26.06.2024г., постановено по гр.д.№ 8307/2024 по описа на СРС. Жалбоподателят иска отмяна на определението, като твърди да е неправилно приетото, че изтичането на остатъка от срока, за който се дължи обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ, е нововъзникнал факт. Сочи още да е останало необсъдено, че е налице и ново доказателство – отбелязване от 08.08.2024г. в трудовата й книжка за постъпване на работа на възстановената длъжност. Насрещната страна по жалбата - „Български пощи“ ЕАД, я оспорва. Настоящият състав на ВКС, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното: Подадената от Т. И. С. молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е срещу постановено по гр.д.№ 8307/2024г. по описа на СРС решение от 26.06.2024г. в частта, с която е отхвърлен искът на С. срещу „Български пощи“ ЕАД по чл. 344, ал.1, т.3 вр. с чл. 225, ал.1 КТ за разликата над 14240,42 лева и за период, следващ датата на последното съдебно заседание (22.05.2024г.) до крайния момент на шестмесечния срок по чл. 225, ал.1 КТ ( 01.08.2024г.). В тази част решението е мотивирано от установеното, че към момента на постановяването му шестмесечният срок по чл. 225, ал.1 КТ не е изтекъл. С атакуваното понастоящем определение съставът на ВКС е приел, че изтичането на срока по чл. 225, ал.1 КТ в периода от 23.05.2024г. до 01.08.2024г. не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал.1 т.1 ГПК, доколкото не отговаря на условието да е съществувало преди постановяване на решението като обективен факт, а е нововъзникнал такъв и е могло да бъде съобразено от въззивната инстанция по реда на чл. 235, ал.2 ГПК, ако ищцата С. беше обжалвала първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. Настоящият състав споделя решаващия извод, че изтичането на шестмесечния срок по чл.225, ал.1 КТ след постановяване на влязлото в сила решение не е ново обстоятелство по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Не е ново доказателство и отбелязването в трудовата книжка на ищцата, че на 08.08.2024г. е постъпила на работа на длъжността, на която е била възстановена. Отмяната на влезли в сила решения по чл.303, ал.1 т.1 ГПК има своето основание в това, че делото е останало непопълнено с факти или документи, въпреки проявената процесуална активност от засегнатата страна. Новите обстоятелства или доказателства трябва да са от съществено значение и да са за факти, преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението. Това ще рече, че фактите трябва да са новооткрити т.е. да са съществували към деня на приключване на устните състезания, но молителят да не е могъл да ги посочи на съда поради обективна невъзможност да ги узнае или да ги удостовери. Тези, на които се позовава жалбоподателят, не са такива. Отделно, на настоящия състав е служебно известно, че с определение № 135/15.01.2025г. по ч.гр.д.№ 4934/2024г. по описа на ВКС, ІV ГО е прието, че оставането на ищцата без работа в процесния период (23.05.2024г.-01.08.2024г.) е нов факт, който не се обхваща от преклузията на силата на пресъдено нещо, поради което и основаната на него претенция за присъждане на остатъка от вземането по чл. 225, ал.1 КТ е допустимо да бъде разгледана чрез предявения от С. по гр.д.№ 54850/24г., СРС, 168 ми състав нов иск. В заключение, частната жалба е неоснователна и атакуваното определение следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, настоящият състав на ВКС