Определение № 83 от 18.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4250/2018 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 42 895/30.03.2017 година, подадена от Л. Я. Е., срещу определение № 4393/16.02.2017 година на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 406/2014 година. С обжалваното определение съставът на Софийския градски съд е оставил без уважение направеното от Л. Я. Е. с молба вх. № 77 053/12.06.2015 година искане за изменение на решение № 2859/14.04.2015 година на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 406/2014 година в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК, като й бъдат присъдени направените в двете съдебни инстанции разноски. С решение № 2859/14.04.2015 година на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 406/2014 година е обезсилено първоинстанционното решение № ІІІ-80-129/01.08.2013 година на Софийския районен съд, ІІІ-то гражданско отделение, 80-ти състав, постановено по гр. д. № 9437/2012 година. Затова с определение № 4393/16.02.2017 година на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 406/2014 година съставът на Софийски градски не се е произнасял по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд по чл. 248 от ГПК, а е извършил допълване на постановеното от него въззивно решение в частта му за разноските, т. е касае до определение по чл. 248 от ГПК, което е постановено за първи път от въззивната инстанция. Редът за обжалване на това определение е посочен в т. 24 от ТР № 6/06.11.2013 година, постановено по тълк. д. № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС. Съгласно даденото с нея тълкуване това определение подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. В мотивите на решението е посочено, че когато въззивният съд се е произнесъл по отправено към него искане по чл. 248 от ГПК, той за първи път е разгледал въпроса за съдебно деловодните разноски, поради което неговото определение ще подлежи на директен контрол, тъй като, в този случай, ВКС се произнася като втора инстанция по отношение на така постановеното определение. С оглед на това тълкуване и при съобразяване на действащата редакция на чл. 274, ал. 2 от ГПК (след изменението й със ЗИДГПК, обнародван в ДВ бр. 50/03.07.2015 година) компетентен да се произнесе по жалбата е Софийския апелативен съд. Още повече, че не е налице касационна жалба срещу въззивното решение, наличието, на която би обусловило разглеждането на жалбата от ВКС, предвид обусловеността на отговорността за разноски от крайния изход на спора. С оглед на горното производството по делото пред настоящата инстанция следва да бъде прекратено и същото да се изпрати по компетентност на Софийския апелативен съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение