Решение № 7271 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12776/2020 г.

Решение № 7271 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12776/2020 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на М. К. с ЕТ "ОКЕАН-М. К. ", гр. Бургас, ЕИК, чрез адв. Н., против решение № 1163 от 16.09.2020 г. по адм. д. № 1830/2019 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Ревизионен акт № Р-02000218006221-091-001/02.05.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с решение № 125/11.07.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП, за установения данък по чл. 48 ЗДДФЛ и за ЗО за 2013 г. и 2015 г. в общ размер на 9 113, 47 лв. главница и лихви. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради материална незаконосъобразност, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът излага подробни съображения в подкрепа на тезата си. Моли да бъде отменено решението в и постановено ново по същество на спора, с което да бъде отменен ревизионния акт. Ответникът по жалбата - директор на дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбата е допустима, а по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд Бургас е бил Ревизионен акт № Р-02000218006221-091-001/02.05.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с решение № 125/11.07.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП, с който на М. К. с ЕТ "ОКЕАН-М. К. ", са определени са определени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ като ЕТ в размер на 5 649, 73 лв. главница и 2 871, 18 лв. лихва за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. и в размер на 263, 72 лв. главница и 80, 23 лв. лихва за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г., както и вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица по ЗЗО в размер на 49, 25 лв. главница и 73, ЗЗ лв. лихва за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. и лихва в размер на 126, 03 лв. за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на търговеца срещу посочения РА. За да постанови този резултат съдът е установил, че през ревизирания период М. К. в качеството си на ЕТ "Океан – М. К. " е упражнявал стопанска дейност – търговия с риба и други морски храни, в търговски обект в гр. Поморие, като за тази дейност е подавал годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ и е декларирал доходи от патентна дейност – търговия на дребно. Установил е, че в хода на ревизионното производство органите по приходите са приели наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, поради което са преминали към облагане по особения ред. Констатирано е, че през 2013 г. и 2015 г. ЕТ "Океан – М. К. " е реализирал приходи от продажби, документирани с фактури, издадени на ЕТ "Океан-П. М. " - осъществяващ търговска дейност на същия адрес заедно с ревизираното лице, които фактури не са декларирани в подадената годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Последното е прието, че представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – данни за укрити приходи, които за 2013 г. са в размер на 38 620, 85 лв., а за 2015 г. – 21 988, 00 лв. За 2013 г. е констатиран още и неправомерно сторниран оборот в размер на 3 407, 68 лв. по сторно касова бележка от 20.07.2013 г., като е прието, че посоченият оборот следва да бъде добавен към приходите от продажба за годината. Приходните органи са констатирали, че реализираните от ЕТ "Океан – М. К. " приходи за двете процесни години са над 50 000 лв., поради което и с оглед разпоредбата на чл. 61 и, ал. 23 МДТ, от облагане с патентен данък следва да се премине към облагане данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. С оглед горните констатации приходните органи са установили нов счетоводен финансов резултат и нова данъчна основа за двете процесни години, като са определили и дължимия данък по чл. 48 ЗДДФЛ, както и са изчислили дължимите от лицето вноски за 2013 г. и 2015 г. за здравно осигуряване по ЗЗО. За да отхвърли жалбата на М. К. с ЕТ "ОКЕАН-М. К. ", съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му. При преценка на неговата обоснованост и материална законосъобразност съдът е приел, че са доказани предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Посочил е, че безспорно ЕТ "ОКЕАН-М. К. " е издал 9 бр. фактури за 2013 г. и 3 бр. фактури за 2015 г., които не са били осчетоводени като приход, както и няма доказателства, съставени по надлежния нормативен ред, които да удостоверяват осчетоводената през 2013 г. сторно операция в размер на 3 407, 68 лв. От фактическите установявания съдът е приел, че с незаконосъобразно сторниране на сумата от 3 407, 68 лв. през 2013 г. и с неотчитане на девет продажби през 2013 г. и три продажби през 2015 г. общият оборот на търговеца е намален съответно на 49 497, 00 лв. за 2013 г. и на 46 389, 60 лв. за 2015 г., за да може по този начин да изглежда, че са изпълнени условията на чл. 61 з, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ за облагане с патентен данък, но в действителност за двете години ревизираното лице е имало оборот, който надвишава 50 000 лв. В заключение съдът е приел за правилни изчисленията на приходните органи относно неотчетените приходи, средната надценка и размерът на разходите, въз основа на които са определени облагаемия доход за 2013 г. и 2015 г., дължимия годишен данък по ЗДДФЛ за едноличен търговец и дължимите здравни осигуровки за самоосигуряващи се лица. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не се установяват сочените от касатора пороци на обжалваното решение. В случая от доказателствата по делото и заключението на ССЕ безспорно се установява, че са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Правилни са мотивите на съда в същия смисъл. Не се спори, че ЕТ "Океан-М. К. " е издал на ЕТ "Океан-П. М. " посочените в РД 9 бр. фактури за продажба на риба през 2013 г. и 3 бр. фактури през 2015 г., като спорен е въпросът дали приходите по тези фактури са отчетени. Твърдението на касатора, че оборотът от фактурите е отразен от фискалното устройство по надлежния ред и че това обстоятелство е потвърдено от съдебно-счетоводната експертиза, не се подкрепя от наличните доказателства. Приходните органи са анализирали контролните ленти от касовия апарат на ЕТ "Океан-М. К. " за двете процесни години и са установили, че на датите на издаване на процесните фактури не са налични касови бонове със стойност, равна на стойността на фактурите. Вещото лице също потвърждава, че от страна на получателя по фактурите - ЕТ "Океан-П. М. " са му предоставени само фактури без касови бележки, като сочи и че не се установява стойността на процесните фактури да е намерила отражение в касовия оборот за всяка от процесните години. Касационната инстанция намира за неоснователно възражението на касатора, че административният орган не е доказал като конкретна стойност, дата и предмет продажби, които не са отчетени. Сочените от касатора данни се установяват от детайлно описани в РД фактури. Неоснователно се оспорва и "установяването" на неотчетен приход, тъй като съгласно РД при проверка на контролната лента за процесните две години, на датата на издаване на описаните в РД фактури, няма издадени касови бонове със стойност, равна на стойността фактурите. Не се доказва стойността им да е включена и в декларираното от търговеца по чл. 50 ЗДДФЛ. Правилно е прието от приходните органи и съда за недоказано твърдението на лицето, че фактурите отразяват извършена на части продажба на риба на ЕТ "Океан-П. М. ", като фискални бонове са издавани за отделните продажби, по грешка са отчетени към годишния оборот, а впоследствие коригирани, доколкото доказателства в тази насока няма. При тези данни правилно ревизиращите са увеличили декларираните от търговеца приходи за 2013 г. и за 2015 г. с размера на неотчетените такива от продажбите към ЕТ "Океан-П. М. " по общо 12 бр. детайлно описани в РД фактури. Правилно съдът е споделил изводите на приходните органи и е приел за неправомерна твърдяната сторно операция през 2013 г. в размер на 3407, 68 лв. Този извод се подкрепя и от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Експертът изрично е посочил, че самата сторно бележка не му е представена, както и не е открил нито в материалите по делото, нито в счетоводството на ревизираното лице, документи, които да удостоверяват осчетоводената през 2013 г. сторно операция, при това съставени по реда на Наредба Н-18/2006 г. Представеното копие на сторно бележка не може да се свърже с фискален бон, във връзка с който е издадена, а съгласно установеното в хода на ревизията от подадените данни чрез ЕКАФП, счетоводните данни на търговеца и декларираните приходи, на дата 20.07.2013 г. е реализиран приход само в размер на 1 128, 78 лв., поради което не е налице продажба в размер на сторно бележката, която да е била сторнирана с нея. Както е приело и вещото лице, няма основание за направената сторно операция. Същевременно, изчисленията на приходните органи относно неотчетените приходи, средната надценка и размерът на разходите, въз основа на които са определени облагаемия доход за 2013 г. и 2015 г., дължимия годишен данък по ЗДДФЛ за едноличен търговец и дължимите здравни осигуровки за самоосигуряващи се лица са идентични с изчисленията на съдебно-счетоводната експертиза, поради което обосновано съдът ги е приел за правилни. С оглед гореизложеното, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора разноски не се дължат. Такива не са поискани от ответната страна. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,