Решение № 4476 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14644/2011 г.

Решение № 4476 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14644/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Областният управител на Плевенска област е подал касационна жалба срещу решение № 528 от 11.10.2011 г., постановено по адм. дело № 818 от 2011 г. по описа на Административния съд - гр. Плевен. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата - Общинският съвет - гр. Плевен, чрез своя председател - Георг Спартански, с писмено становище прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото, констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил жалбата на областния управител на Плевенска област, с която последният в изпълнение на правомощията си по чл. 32, ал. 2 ЗА е оспорил законосъобразността на решение № 1380 от 28.07.2011 г. по т. 24 от протокол № 57 от проведеното на 28.07.2011 г. заседание на Общинския съвет - гр. Плевен. С това решение общинският съвет е приел да бъде променен културният календар за 2011 г. на гр. Плевен, приет с решение № 1208 от 22.2.2011 г., както следва: "Националният музикален фестивал "Златният Арлекин", посветен на Емил Димитров, да бъде пренаименуван "Международен фестивал на изкуствата - Плевен", както и предвидените средства като разходи в първоначално приетия календар за мероприятията да не бъдат променяни". Съображенията на съда да отхвърли оспорването са били, че общинският съвет съгласно чл. 21, ал. 1, т. 23 ЗМСМА има правомощия да решава въпроси от местно значение, които не са предоставени в изключителна компетентност на други органи, какъвто характер имало оспореното решение от областния управител. На второ място съдът е посочил, че при взимането на решението не са били нарушени разпоредбите на чл. 43, ал. 3 от Правилника за организация дейността на ОбС (правилника), тъй като оспореното решение е било внесено от кмета на общината и гласувано от общинския съвет за включването му в дневния ред на заседанието. Така приетото е законосъобразно. Настоящият тричленен състав напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административноправен спор. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят. Основното в конкретния случай е, че оспореното решение на общинския съвет е взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА. След като по делото не е било доказано, че това решение не е от категорията на тези, които са от изключителна компетентност на друг орган, то изводът за неговата законосъобразност е напълно обоснован. На второ място, по делото е било установено, че е била спазена и разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от правилника. Решението е било внесено от кмета на общината и гласувано от общинските съветници за включването му в дневния ред. Следователно съображението, развито в касационната жалба, че не бил спазен редът за разглеждането му от общинския съвет на тази сесия, е неоснователно. Неоснователно е и твърдението на касатора за наличие на допуснато нарушение на материалния закон. Това е така, защото материална незаконосъобразност ще бъде налице само когато сме изправени пред липса на условията (предпоставките), визирани в хипотеза на приложима материалноправна норма. В конкретния случай тази предпоставка не е налице. Това е така, защото решението е било взето от компетентния орган по чл. 21, ал. 1, т. 23 ЗМСМА - от Общинския съвет - Плевен. От друга страна, като се изхожда от тази разпоредба, от компетентността на общинския съвет е да приеме оспореното решение, тъй като, както се посочи по-горе, то не е от категорията на тези, които да са от изключителна компетентност на друг орган. При тази фактическа обстановка не са налице посочените по-горе основания, въз основа на които да се обяви незаконосъобразност на издаденото решение. Като е достигнал до същия извод, съдът е издал правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховния административен съд - трето отделение,