Определение № 103 от 28.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 186/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 09.10.2015г. по гр.д.№295/2015г. на АС Варна, с което частично е уважен иск по чл. 2 ЗОДОВ. Жалбоподателят – Прокуратурата на РБ поддържа, че с въззивното решение е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционноното решение, е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати А. С. В. сwмата 9 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 270/2013 год на Районен съд [населено място], ведно със законната лихва върху тези суми, считано от влизане в сила на оправдателната присъда – 23.04.2014 година. Установено е по делото, че срещу А. С. е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 311, ал.1 НК в качеството му на длъжностно лице – кмет на [община], Р. обл. Наказателното производство е било образувано с прокурорско постановление на 26.11.2010г. и след двукратно прекратяване на делото и връщането му за доразследване, с присъда по НОХД № 270/2013 год на Районен съд Русе ищецът е бил признат за невиновен и оправдан. Установено е също така, че с присъда по НОХД № 470/2013 год на Окръжен съд Русе била отменена оправдателната присъда и подсъдимият бил осъден на наказание лишаване от свобода с приложение на чл. 66 НК, като е лишен от право да заема държавна или обществена длъжност, като същата е отменена от ВКС и при новото разглеждане на делото с решение № 70/23.04.2013 год по ВНОХД № 236/2014 год на Окръжен съд Русе оправдателната присъда по НОХД № 270/2013 год на Районен съд Русе била потвърдена. Установено е по делото, че в хода на воденото срещу ищеца наказателно производство са му отнети разрешителните за носене и съхранение на ловно оръжие, а притежаваното такова било иззето, като бил постановен и отказ за достъп до класифицирана информация. Констатирано е, че същият не е бил отстраняван от длъжността кмет на [община] и на произведените местни избори през 2011 год. е преизбран и изпълнява длъжността си и досега. По отношение здравословното състояние на ищеца преди, по време и след приключване на наказателното производство по делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза. Преценявайки заключението й съдът е счел, че е налице наследствена предопределеност за заболяването му диабет, но преживяният психоемоционален стрес може да играе ролата на отключващ фактор, както и такъв за неблагоприятното протичане на болестта. Прието е, че негативните преживявания, свързани с наказателното производство и неговото медийно отразяване, също са факт, установен от събраните по делото гласни доказателства, както и че поради общественото положение на ищеца, проведеният срещу него наказателен процес е намерил широк отзвук, далеч надхвърлящ кръга на близкото обкръжение, от което е пострадал неговият авторитет и доброто му име. Прието е, че всички тези обстоятелства имат значение при определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди. Съдът е посочил, че съгласно чл. 4 ЗОДВПГ държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането и обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. Посочено е, че обезщетението за неимуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД и е прието, че обезщетение в размер на 9 000 лева ще е достатъчно да обезщети причинените вреди. В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване Прокуратурата на РБ поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за критериите за определяне справедливо обезщетяване и за задължението му да направи своя самостоятелна преценка на доказателствата и доводите на страните, което съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. В съответствие с практиката на ВКС съдът е дал отговор и на въпроса за задължението на съда да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доказателства по делото. В трайната и задължителна съдебна практника на ВКС, обективирана в т. 19 на TP № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК задължителни за съдилищата в страната решения: от 22.04.2010 год., по гр.д.№ 1413/ 2009 год. на IV-то г.о., от 24.03.2010 год., по гр.д.№ 47/2009 год., от 12.10.2010 год., по гр. д. № 1246/2009 год. на IV-то г.о. и от 08.11.2011 год., по т. д.№ 823/2010 год. на II т.о. и др., касационната инстанция е подържала въззивният съд, като съд по същество на спора, следва да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първоинстанционния съд доказателствен материал и по свое вътрешно убеждение, съобразно разпоредбите на процесуалния закон да изгради свои самостоятелни фактически и правни изводи. Въззивният съд се е произнесъл в решението си по материалноправния въпрос от значение за спора касаещ преценката за “справедливото” обезщетяване на неимуществените вреди именно в съответствие с практиката на ВКС. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най -пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС. На ответника по жалба не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за направени такива пред ВКС. Предвид изложените съображения, съдът