Определение № 328 от 21.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3230/2022 г.

Обжалвано е разпореждане № 2307/27.06.2022 г. по ч.гр.д. № 1178/2022 г. на Софийски апелативен съд. Разпореждането се обжалва от П. Д. Н. с довод, че е нищожно като издадено в нарушение на чл. 102а, ал. 1 ГПК, евентуално – неправилно поради противоречие с чл. 120, ал. 2 КРБ и с чл. 22, ал. 1 ГПК. Настоящият състав намира частната жалба с допустим предмет (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК); в негова компетентност (чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК); от надлежна страна – разпореждането отрича правото на частна жалба на жалбоподателя; подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и при всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но е неоснователна по следните съображения: Довода за нищожност жалбоподателят свързва с твърдения, че чл. 102а, ал. 1 ГПК изисква страните по гражданското дело да посочат електронен адрес, за да възникне задължението на съда да издава актовете си в електронна форма. По аргумент от буквалния прочит на разпоредбата, а и според препращането към Закона за съдебната власт, такова законово условие в чл. 102а ГПК няма. Следователно обжалваното разпореждане, издадено в електронна форма и подпис, е валиден съдебен акт. С него е върната частна жалба вх. № 11413/23.05.2022 г. срещу определение № 1145/28.04.2022 г. по ч.гр.д. № 1178/2022 г. на Софийския апелативен съд. Настоящият състав намира, че с това разпореждане е приложена правилно санкционната последица по чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Това е така, защото: 1) към частната жалба липсва документ за внесена държавна такса от 15.00 лв. по сметка на ВКС, 2) с разпореждане № 1890/26.05.2022 г. са дадени указания и 1-седмичен срок за представяне на този платежен документ (чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 1, вр. чл. 261, т. 4 ГПК); 3) разпореждане № 1890/26.05.2022 г. е съобщено на жалбоподателя на 06.06.2022 г. и 4) указанията не са изпълнени в рамките на срока, изтекъл в работния 13.06.2022 г. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че разпореждане № 2307/22.06.2020 г. противоречи на чл. 22, ал. 1 ГПК. За да е така, е необходимо да е налице основание за отвод на докладчика, който го е постановил. В исканията за отвод, а и в частната жалба, с която настоящият състав е сезиран, липсват надлежни твърдения да е налице което и да е от основанията за отвод по чл. 22, ал. 1 ГПК. Не са ангажирани и такива доказателства. При тези мотиви, съдът