Определение № 7900 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5925/2026 г.

Производството е по реда на чл. 60, ал.10 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от А. А. А. чрез процесуален представител срещу определение № 2545 от 28.05.2026 г., постановено по административно дело № 627/2026 г. от Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против допуснатото предварително изпълнение на разпореждане № 10-1/21.05.2026 г. на младши автоконтрольор при Районно управление (РУ) – Велинград при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Пазарджик. По наведени доводи за неправилност на определението, като незаконосъобразно се иска отмяната му и постановяване на ново, с което бъде спряно изпълнението на обжалваното разпореждане, като му бъдат присъдени и направените деловодни разноски. Препис от частната жалба е изпратена на насрещната страна с указания за възможността в тридневен срок от получаването да подаде възражение с писмени доказателства срещу нея, но такива по делото не са постъпили. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Правилно, за да отхвърли жалбата на А. против обжалваното разпореждане съдът е приел, че същото е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма и в съответствие с нормата на чл. 60, ал. 1 АПК, предвиждаща, че в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. В случая предвид представената справка за нарушител водач на А. А. се установява, че същият след издаване на свидетелството му за управление на моторни превозни средства (СУМПС) на 08.08.2021 г. има съставени 6 броя актове за установяване на административни нарушения, съответни 6 броя наказателни постановления и 20 броя фишове, всички влезли в сила. От съдържанието на докладна записка рег. № 367р-8766/22.05.2026 г. се установява, че при извършена проверка е установено, че А. управлява собственото си МПС без да носи в себе си СУМПС. След извършената справка автоконтрольорът констатира, че същото е обявено за отнемане/изземване от 05.08.2025 г. въз основа на което е издадено обжалваното разпореждане. При така установеното безспорно са налице предпоставките по чл. 60, ал.1 АПК за включване на разпореждане за предварително изпълнение на обжалвания акт. Обоснован и съответен на доказателствата е изводът на съда, че жалбодателят не представя доказателства, че от допуснатата предварително изпълнение на акта за А. биха настъпили значителни и труднопоправими вреди, противопоставими на посочените в чл. 60, ал.1 АПК. Неоснователен е наведеният довод, че в случая неправилно е прието, че СУМПС може да бъде иззето предвид твърденията на процесуалния представител, че в случая е изтекла абсолютната давност по чл. 82, ал.1 б. “б“ ат Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 81, ал.1 ЗАНН, тъй като същата е неприложима в случая, тъй като касае наложено административно наказание безвъзмезден труд в полза на обществото. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.60, ал.3 във вр. с чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение