Определение № 4011 от 22.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3207/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Г. А. П. и П. В. П., чрез адвокат М. Д., срещу решение № 386 от 12.04.2024 г. по в.гр.д.№ 2359/2023 г. на Варненския окръжен съд в частта му с характер на определение, с която е оставена без уважение подадената от Г. А. П. и П. В. П. молба по чл. 248 ГПК, за изменение на решение № 106 от 06.02.2024 г. по в.гр.д.№ 2359/2023 г. на Варненския окръжен съд в частта за разноските чрез намаляване, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, на разноските за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, които Г. А. П. и П. В. П. са осъдени да заплатят на П. В. П., Л. Й. М. и Д. Д. Д., от сумата 3250 лв. на сумата 2068, 30 лв. Подаден е отговор на частната жалба от ответниците Д. Д. Д., П. В. П. и Л. Й. М., чрез адв. Т. Н.-С., с който се поддържа неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима и основателна. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на уговореното и платено от ответниците по иска адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 3250 лв. е основателно. По правилото на чл. 7, ал. 2 т. 2 и т. 3 и ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, адвокатското възнаграждение за иска за реална част от 493 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 2002 кв.м., е в размер на 1484, 71 лв., а за иска за реална част от 119 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***е в размер на 590, 91 лв., общо и по двата иска – 2075, 62 лв. Съгласно р ешение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 и формираната във връзка с прилагането му практика на ВКС (напр.определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2022 г., I т. о.), посочените в Наредба № 1/2004 г. за размери на възнагражденията за адвокатски труд подлежат на преценка от съда, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая, като се съобрази фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че защитата на ответниците по иска във въззивното производство е осъществена чрез участие на пълномощника – адвокат в проведеното пред въззивната инстанция единствено открито съдебно заседание, на което не са събирани доказателства, като не е изготвен и подаден отговор на въззивната жалба, както и обстоятелството, че насрещните права на ответниците по иска произтичат от общ фактически състав – наследство и реституция по ЗСПЗЗ и от общи възражения – за невъзможността за придобиване по давност на спорните реални части предвид нормата на чл. 200 ЗУТ, намира, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно, поради което присъдените на въззиваемите – ответници по иска разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция следва да бъдат намалени от сумата 3250 лв. на поискания от ищците размер от 2068, 30 лв. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,