Определение № 50036 от 31.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4844/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ЧЕЗ Електро България“ АД, чрез юрисконсулт В. И. срещу решение № 265119 от 28.07.2021 г. по въззивно гр. дело № 7971/2020 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение № 72528 от 14.04.2020 г. по гр. дело № 20970/2019 г. на Софийски районен съд. В мотивите си към обжалваното решение съдът е възприел изводите на първоинстанционния съд за основателност на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, че М. Ц. М. (Р.) не дължи на въззивника обща сума в размер на 7 062.95 лв. поради изтекла в хода на изпълнителното производство погасителна давност, за която е издаден изпълнителен лист от 09.06.2009 г. Образуваното въз основа на него изпълнително дело № 10109/2009 г. по описа на Съдебно-изпълнителната служба към Софийски районен съд било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а изпълнителният лист върнат на взискателя. Съдебният състав е отчел наличието на противоречива съдебна практика, във връзка с която е образувано ТД № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, относно действието на даденото тълкуване с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Възприел е, че в случая двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е започнал да тече от 26.10.2011 г. след неуспеха на последното поискано изпълнително действие и е изтекъл на 28.10.2013 г., поради което и към момента на постановяване на цитираното тълкувателно решение не е било налице висящо изпълнително производство. С оглед на това и доколкото приема, че за вземанията е приложима кратката 3-годишна погасителна давност, е формиран извод, че към момента на образуване на новото изпълнително дело на 24.04.2018 г. вземанията по изпълнителния лист са били погасени по давност, а наложеният на 07.02.2018 г. запор на трудово възнаграждение представлява невалидно изпълнително действие, което не е годно да прекъсне течението ѝ. В изложението към касационната жалба, като съществен материалноправен въпрос за решаващите изводи на съда се изтъква въпросът: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“. Производството по делото е спряно съгласно чл. 292 ГПК до произнасяне на тълкувателно решение по висящото тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, образувано за преодоляване на установената противоречива практика по гореизложения правен въпрос, обусловил оспорваните изводи на въззивния съд в обжалваното решение. Тълкувателното дело понастоящем е приключило, като е прието Тълкувателно решение №2 от 04.07.2024 г на ОСГТК, поради което на основание чл.230, ал.1 ГПК производството следва да бъде възобновено, с ново насрочване на закрито заседание по чл. 288 ГПК и Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.