Определение № 38 от 27.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 428/2015 г.

Производството по делото е образувано по молбата на И. И. Г. от, подадена 29.VІІІ.2014г., за отмяна: 1. на решението на СГС от 10.VІІ.2009г. по гр.д. № 2795/2006г., с което е оставено в сила решението на СРС от 31.V.2006г. по гр.д. № 5594/2005г. в отхвърлителните му части за разликата над 30.38лв. до 1393лв., представляващи обезщетение за незаконно недопускане на ищеца на работа за конкретно посочен период, и за разликата над 0.35лв. до 500лв., представляващи мораторна лихва върху обезщетението, и 2. на определението на ВКС ІV ГО от 29.V.2014г. по гр.д. № 1624/2013г., с което не е допуснато касационно обжалване на решението на СГС по гр.д. № 2795/2006г. Като основание за отмяна се сочи разпоредбата на чл.305 ал.1 т.5 ГПК с твърдения за лишаването на молителя от възможност да участва в делото. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] не е дал отговор по реда на чл.306 ал.3 ГПК. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата за отмяна е подадена в предвидения в закона преклузивен срок, но е допустима само относно постановеното от СГС решение. В частта, с която се иска отмяна на определението на ВКС от 29.V.2014г. по гр.д. № 1624/2013г., молбата на И. Г. е недопустима, тъй като с този съдебен акт не се разрешава правния спор със сила на пресъдено нещо, нито той има преграждащ развитието на делото характер. Ето защо в тази й част молбата ще бъде оставена без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,