Определение № 8170 от 17.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9683/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК).

Образувано е по частна жалба на Г. П. Д. от гр. Стара Загора срещу Определение № 3150/25.07.2025 г., постановено по адм. д. № 807/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора с което е оставена без разглеждане жалбата му против Заповед № УРИ-1959-584 от 17.07.2025 г. на Началника на Първо РУ при ОД на МВР Стара Загора, постановяваща връщане на иззета от частния жалбоподател вещ – моторно превозно средство (МПС), за което има сигнал за издирване от друга държава членка на Европейския съюз. Определението на АС Стара Загора се обжалва като неправилно и се иска отмяната му.

Ответната страна – началника на Първо РУ при ОД на МВР Стара Загора не изразява становище по частната жалба.

С допълнителна молба, постъпила в първоинстанционния съд на 02.09.2025г., от частния жалбоподател се прави искане за спиране на производството по административното дело до произнасянето на съда на Европейски съюз ( СЕС) по отправено преюдициално запитване по дело № С-326/25 с въпроси:

1. Следва ли нормите на чл. 39 и чл. 38, § 1 от Решение 2007/533/ПВР на Съвета от 12 юни 2007 година относно създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II) (консолидирана версия) във връзка със Съображение (34) от Решение 2007/533/ПВР да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която не регламентира участието на регистрирания по националното законодателство собственик на вещ по чл. 38, § 1 в административното и съдебно производство по прилагане на мерките и е засегнат от тези мерки за връщане на вещта по подаден сигнал по чл. 39, § 1 от Решение 2007/533/ПВР предвид защитата на основните права, дадена в Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата), която е гарантирана и със Съображение (34) от Решение 2007/533/ПВР;

2. Целта на ШИС ІІ, така както е посочена в чл. 1 от Решение 2007/533/ПВР, изключва ли приложението на принципа на ефективна съдебна защита, закрепен в чл. 47 от Хартата, когато в резултат на предприетите мерки в съответствие с националното законодателство от органите на държавата членка, която е открила вещта, се засягат права и законни интереси на лицето, при което вещта е намерена.

С Определение от 01.10.2025г., постановено по настоящето дело, съдът е спрял производството по адм. д. № 9683/2025г. по описа на ВАС до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело С-326/2025г.

По дело С-326/2025 г. на СЕС, на 04.06.2026г. е постановено решение, при което с определение от 10.06.2026г. е възобновено съдебното производство по адм. д. № 5683/2025г. по описа на ВАС.

В решението си СЕС е отговорил на първия поставен въпрос, като е приел, че член 39 от Регламент (ЕС) 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 година за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, за изменение и отмяна на Решение 2007/533/ПВР на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1986/2006 на Европейския парламент и на Съвета и Решение 2010/261/ЕС на Комисията трябва да се тълкува в смисъл, че националните правила относно приемането на мярка за връщане на вещ, за която е въведен сигнал в Шенгенската информационна система на основание член 38 от този регламент, с решение на компетентните органи на изпълняващата държава членка в отговор на искането на въвелата сигнала държава членка не попадат в приложното поле на посочения регламент.

При този отговор на първия преюдициален въпрос СЕС е заключил, че не може да се приеме, че разглежданата в главното производство национална правна уредба е насочена към прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, при което не следва да се отговаря на втория въпрос.

Съгласно съображение 58 от решението на СЕС, що се отнася до вещи, за които е въведен сигнал в ШИС на основание член 38 от Регламент 2018/1862, член 39 от този регламент не предвижда никакво задължение относно мерките, които трябва да се предприемат, освен тези, които са свързани с изземването на вещта, за която е въведен сигнал, и с установяването на връзка между компетентните органи на изпълняващата държава членка и въвелата сигнала държава членка. Следователно член 39 от Регламент 2018/1862 не урежда решението за репатриране на вещта, за която е въведен такъв сигнал, нито определя процесуалните правила относно приемането на това решение, които се уреждат от националното право.

С обжалваното определение на АС Стара Загора е оставена без разглеждане жалбата на Г. П. Д., против Заповед № УРИ-1959-584 от 17.07.2025 г. на Началника на Първо РУ при ОД на МВР Стара Загора, с която е разпоредено връщане на иззета от частния жалбоподател вещ – МПС, за което има сигнал за издирване от друга държава-членка на Европейския съюз. Съдът е приел, че заповедта не подлежи на оспорване по съдебен ред от лицата, от които посочената в нея вещ ( МПС) е иззета, тъй като те не са адресати на акта, с който се постановява връщане на иззетия лек автомобил на трето лице и за тях не е налице пряк, личен правен интерес от оспорването на заповедта по чл. 84 ал. 8 от ЗМВР.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С обжалваната в производството пред АС Стара Загора заповед е постановено връщане на лек автомобил „Мерцедес ЦЛА 180“ с VIN № W1K1183841N192311, за който има подаден сигнал в ШИС за издирването му по повод извършено престъпление в Нидерландия. Описаното в заповедта МПС е открито и транспортирано до сградата на Първо РУ при ОД на МВР Стара Загора на 02.07.2025 г., като е предадено от доброволно от частния жалбоподател с протокол по чл. 84, ал. 2 от ЗМВР. Съобразно постъпила информация от дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ (ДМОС) София, автомобилът е бил обект на противозаконно отнемане в Нидерландия, като е посочено и името на собственика му, който желае връщане на МПС и репатрирането му в Нидерландия. С писмо на ДМОС от 15.07.2025г. началника на Първо РУ при ОД на МВР Стара Загора е уведомен, че сигналът за издирване на МПС е валиден и собственикът е упълномощил конкретно лице, което ще репатрира автомобила, при което последвало издаването на обжалваната заповед, разпореждаща връщането на МПС, на основание чл. 84, ал. 8 от ЗМВР.

При тези фактически установявания, правилни се явяват изводите на АС Стара Загора за липсата на правен интерес на частния жалбоподател от оспорване на Заповед № УРИ-1959-584 от 17.07.2025 г. на Началника на Първо РУ при ОД на МВР Стара Загора, тъй като при нейната отмяна, няма да настъпят последици, благоприятни за правната сфера на частния жалбоподател, защото няма да последва връщане на автомобила в неговия патримониум. Със заповедта по чл. 84, ал. 8 от ЗМВР не се засягат претендирани субективни права и законни интереси на частния жалбоподател, тъй като актът няма за предмет засягане на правата на собственост или други права върху вещта, а възстановяване на фактическото положение преди възникване на обстоятелствата по чл. 100 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген за вещите, изброени изчерпателно в член 100, т. 3, б. "а" от нея - откраднати, незаконно присвоени или изгубени моторни превозни средства с обем на двигателя над 50 кубически сантиметра. Поради това и засягането на обекта на закрила - правото на собственост върху вещта, не е пряко, то не е в резултат на действието на административния акт, с който се разпорежда връщане на вещта на правоимащото лице от държавата - членка, подала сигнала.

По изложените съображения, определението на АС Стара Загора като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, пр.1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение