Решение № 1832 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10717/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК 131576434, представлявано от Изпълнителния директор Г. Тодоров, чрез юрисконсулт П. Попова, срещу Решение № 2768/ 04.07.2025 г. на Административен съд – Стара Загора (АдмС – Стара Загора), постановено по адм. д. № 287/ 2025 г. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и несъответствие с целта на закона, като излага подробни съображения за това. Моли обжалваното решение да бъде отменено с произнасяне по същество или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при съобразяване възраженията в касационната жалба. Претендира разноски за двете инстанции. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. В молба от 27.01.2026 г. изразява становище по спора, като прави и искане за спиране на производството до произнасяне на СЕС по дело № С-676/ 2025 г. по отправено от Административен съд – Варна преюдициално запитване с твърдение, че се касае за дела със сходен предмет и идентични правни въпроси относно обхвата на правото на достъп по чл. 15 от Регламент(ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Регламента). Претендира разноски. Ответникът – А. Г. В., редовно призован, не се явява, не изпраща представител, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Стара Загора е отменил по жалба на А. Г. В. от гр. Стара Загора отказ, обективиран в писмо от 10.03.2025 г. на длъжностното лице при „Изи Асет Мениджмънт“ АД, гр. София, да предостави копия от всички носители на лични данни, чрез които непосредствено се обработват личните данни на физическото лице от дружеството за периода от 07.02.2019 г. до 07.02.2025 г., върнал е делото като преписка за ново произнасяне по искането на лицето, като е осъдил дружеството да заплати на жалбоподателя разноски за заплатена държавна такса от 10.00 лв. (десет лева), а на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата е присъдил на процесуалния представител на жалбоподателя, адв. М. Мавров, адвокатско възнаграждение в размер на 1080.00 лв. с ДДС (хиляда и осемдесет лева с ДДС). За да постанови този резултат, съдът е приел, че предмет на оспорване в съдебното производство е изпратен по електронен път отговор от 10.03.2025 г. от администратора, който отговор представлявал произнасяне по подадено искане от 07.02.2025 г. за предоставяне носители на лични данни. Съдът е счел, че в случая подаденото искане до администратора на лични данни - „Изи Асет Мениджмънт“, е във връзка с упражняване правата на физическото лице по чл. 15 от Регламента и предвид приложимите разпоредби администраторът на лични данни е длъжен да предостави копие от личните данни на субекта. Приел е, че към отговора не са приложени копия от всички носители на лични данни, въз основа на които дружеството обработва такива. Изложил е отделни разпоредби на Регламента, свързани с правата на субекта и с обработването на лични данни на субекта на данни, като е анализирал и Решение на СЕС от 4 май 2023 година по дело С-487/21 по повод преюдициално запитване до съда за тълкуване на разпоредбата на чл. 15, § 3 от Регламента, във връзка с което е счел за неоснователни възраженията на дружеството. В резултат е отменил отказ, както е посочил в диспозитива – „на длъжностното лице при „Изи Асет Мениджмънт“ АД гр. София…“. При извършената проверка по реда на чл. 218 АПК настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В случая съдът е бил сезиран от А. В. с жалба срещу отказ от 10.03.2025 г. на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на администратор на лични данни, да предостави на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламента информация относно това дали личните му данни са обработвани от дружеството, както и целите за обработване, категориите лични данни, които се обработват, получателите и категориите получатели, пред които са разкрити тези лични данни, копие на личните данни, които са в процес на обработване, данните за периода от 07.02.2019 г. до 07.02.2025 г., както и всички носители на лични данни на молителя - договори, стандартни европейски формуляри, платежни нареждания, в които са отразени данни и др. Според жалбата до административния съд изричният отказ е обективиран в отговор от дружеството - администратор на лични данни, изпратен чрез електронно съобщение до електронната поща на процесуалния представител на жалбоподателя - адв. М. Мавров. Видно от доказателствата по делото, цитираният отказ е обективиран в писмо, изпратено от EASYCREDIT DPO Distribution Group dpo@easycredit.bg, до електронен адрес на адв. М. Мавров, в което писмо е посочено, че е от Екипа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Няма данни по делото писмото да е подписано от конкретно лице, вкл. с електронен подпис. С Разпореждане № 1751 от 29.04.2025 г. съдът е конституирал като жалбоподател А. Г. В. и ответник – „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Производството по делото е приключило в едно открито съдебно заседание при така конституираните страни, в което се е явил само процесуалният представител на жалбоподателя, приети са събраните писмени доказателства, вкл. писменият отговор на ответника, като е оставено без уважение искането на последния за оставяне без разглеждане на жалбата с твърдения за недопустимост. Делото е приключило, без да бъде изяснен издателят на оспорения акт предвид изложеното от жалбоподателя, че предмет на оспорване е изричен отказ на дружеството, именован „уведомление“ в електронно съобщение, изпратено до електронната поща на процесуалния представител на жалбоподателя, с искане за неговата отмяна. Не е съобразено, че в изпратеното като отговор уведомление до адв. Мавров по електронен път е записано само „Екипът на „Изи Асет Мениджмънт“, няма подпис, няма посочен конкретен издател, при което съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 158 АПК и не е установил издателя на оспорения акт, съответно не е конституирал надлежна страна в процеса във връзка със заявения предмет на оспорване. Вярно е, че дружеството е администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламента, но в случая отговорът, наречен „уведомление“, не е подписан от представляващия дружеството, нито от друго лице, което да е упълномощено от администратора на лични данни по смисъла на Регламента. Съдът е отменил отказ на длъжностното лице по защита на личните данни, но по делото не се установява то да е издател на отговора и да е подписало същия, нито че разполага с компетентност да издава административни актове от името на администратора на лични данни по реда на Регламента, което навежда на извода, че съдът е конституирал дружеството като страна в процеса, без това юридическо лице в качеството му на администратор на лични данни да е издател на оспорения пред първоинстанционния съд акт, който издател притежава единствено процесуална легитимация на страна в процеса. Предвид изложеното обжалваното решение на Административен съд -Стара Загора следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който, след като изпълни задълженията си по чл. 158 АПК, във връзка с чл. 154 АПК, при което да установи кой е оспореният от А. В. Г. акт, кой е издателят на този акт, редовна и допустима ли е жалбата, евентуално да конституира надлежните страни в процеса и да разгледа акта, предмет на оспорване за законосъобразност по реда на чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Доколкото отмяната на решението е изцяло на процесуално основание, то настоящият състав намира, че в случая не са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК за спиране на производството по настоящото дело, в каквато насока е отправено искане от касатора с молба с вх. № 2308 от 27.01.2026 г. Образуваното пред Съда на Европейския съюз дело № С-676/2025 г. няма да има значение за правилното решаване на спора по настоящото дело, тъй като въпросите, които са зададени пред СЕС касаят действия на администратор на лични данни. В производството по настоящото дело не е изяснен издателят на оспорения акт, при което не е налице отношение на преюдициалност към настоящия момент на изхода от образуваното пред СЕС дело и резултатът по настоящото производство. Ето защо искането за спиране на производството по делото следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл. 226, ал. 3 АПК от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,