Определение № 4154 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2870/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Б. С. П., гр. София, срещу определение №8023/26.02.2026 г. по адм.дело №2427/2026 г. на Административен съд - София - град, с което е оставено без уважение заявеното от него с жалба вх. № 6579/24.02.2026 г. искане за спиране изпълнението на заповед № РСЦ 26 - РД56 - 489/13.02.2026 г., издадена от кмета на район "Средец" - Столична община. Частният жалбоподател поддържа в частната жалба и два броя допълнения към нея, че определението е неправилно, иска отмяната му и спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Ответникът по частна жалба - ВрИД кмет на район "Средец" - Столична община, в писмен отговор, иска оставяне на определението в сила. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. За да се произнесе по съществото й, настоящият съдебен състав взе предвид следното: АССГ е сезиран със жалба вх. № 6579/24.02.2026 г. от Б. С. П., гр. София, срещу заповед №РСЦ 26 - РД56 - 489/13.02.2026 г., издадена от кмета на район "Средец" - Столична община, с която на основание чл.107, ал.1, т.5 от Закона за държавния служител е прекратено служебното му правоотношение на длъжност: секретар на район "Средец" поради обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения. В жалбата се съдържа и искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, като са развити доводи за качеството на жалбоподателя на сигналоподател до Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/, съдържанието на сигнала и забраната за ответни действия по чл.33, ал.1, т.1 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения /ЗЗЛПСПОИН/, както и относно предвидените в чл.34а ЗЗЛПСПОИН временни мерки при образувано съдебно производство. АССГ, за да постанови обжалваното определение, е изложил мотиви, че жалбоподателят се позовава на сигнал, регистриран в КЗЛД на 04.02.2026 г., тоест 9 дни преди издаване на процесната заповед на 13.02.2026 г., тоест по смисъла на чл.166, ал.2 АПК подаването на сигнала не е ново обстоятелство. АССГ е приел, че от друга страна норми на ЗЗЛПСПОИН при различни от АПК хипотези и изисквания предвиждат защита на сигнализиращото лице от момента на подаване на сигнала или оповестяване на информацията за нарушение. Посочил е, че по аргумент от чл.34а, ал.2 ЗЗЛПСПОИН не представлява ответно действие във връзка с подадения сигнал. Приел, е че спиране на изпълнение на заповедта би означавало П. да бъде възстановен на длъжността, но да не може да изпълнява служебните си задължения поради отказ на специализиран по ЗЗКИ орган да му предостави достъп до класифицирана информация. Определението е неправилно - постановено при допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, които са довели и до неговата необоснованост. АССГ е сезиран с искане за прилагане на временните мерки по чл.34а ЗЗЛПСПОИН при наличие на съдебно производство, образувано по жалба срещу заповед за прекратяване на служебно правоотношение, чието оспорване не спира предварителното изпълнение съгласно чл.124, ал.2 от Закона за държавния служител. Разпоредбата на чл.34а ЗЗЛПСПОИН дава възможност на лицето по чл.5 от същия закон - сигналоподател, да иска прекратяване на предприети срещу него ответни действия до приключване на съдебното производство. Съгласно чл.33,ал., б. "а" всяко прекратяване на правоотношението, по което лицето полага наемен труд може да бъде ответно действие. За да се произнесе по искането, съгласно чл.34а, ал.2 ЗЗЛПСПОИН съдът трябва да установи дали прекратяването на правоотношението е във връзка с подадения сигнал. Тоест необходими са фактически установявания, кой е сигналоподателят, кога и къде е регистриран сигналът - той би следвало да предхожда прекратяването на правоотношението, срещу кого е сигналът и за какви точно нередности, за да се прецени дали оспорената заповед е ответно действие. В случая такива фактически установявани и мотиви относно тези правнорелевантни факти липсват. Единственият довод за декларативното заключение на АССГ, че оспорената заповед не е ответно действие, е твърдението за отказ за достъп до класифицирана информация от специализиран орган по ЗЗКИ /отново без никакви фактически установявания/, който пречил на изпълнението на служебните задължения. АССГ не е анализирал, че дори в мотивите на оспорената заповед е посочено, че П. от 2016 година изпълнява длъжността, а задължението за достъп до класифицирана информация произтича от заповед на кмета на СО от 2025 година. Без анализ дали има нормативно изменение за задълженията на П. за длъжността или изискването за достъп до класифицирана информация е единствено по волята на ръководителя му, не може да се направи извод дали достъпът до класифицирана информация е необходим за изпълнение на задълженията му за длъжността. Предвид липсата на мотиви за основните правнорелевантни факти и забрана за настоящата инстанция да прави нови фактически установявания по чл.220 АПК вр.236 АПК, допуснатото съществено съдопроизводствено нарушение налага отмяна на определението и връщането му за ново произнасяне от друг състав по искането за временни мерки по чл.34а, ал.2 ЗЗЛПСПОИН, изразяващи се в спиране на предварително изпълнение на заповедта. При новото произнасяне съдът следва да анализира относимите факти и да изложи мотиви за тях, като вземе предвид и представените пред настоящата инстанция доказателства и в частност представеното писмо от Държавна комисия по сигурността на информацията /ДКСИ/ до ответника, с което последният е уведомен, че ДКСИ с решение №26 - II -7/02.04.2026 г. е отменила отказ за достъп до класифицирана информация №431/29.01.2026 г. до ниво "секретно" на Б. С. П., издададен от и.ф. председател на ДАНС. Воден от горното и на основание чл.236 АПК вр. чл.222, ал.2, т.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение