Определение № 364 от 22.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 649/2012 г.

Производството е по чл.307,ал.1 ГПК. Постъпила е молба от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място],район “Л.”, [улица],сграда-изток, ет.3,ап.10 за отмяна на решение №1502/11.04.2011г. на Варненски районен съд, постановено по гр.д.№1860/2010г.,с което по предявен от Л. И. Т. и И. Л. Т. е прието,че дружеството не е собственик на недвижим имот,находящ се в [населено място], [улица], м.КК”Ч.”,представляващ ПИ с идентификатор №* по действащата КК на [населено място],с площ от 1236кв.м.,идентичен със стар имот №*с площ от 1236кв.м.,находящ се в [населено място],м.”К.”. Като основание на подадената молба сочи разпоредбата на чл.303,ал.1,т.5 ГПК като поддържа,че е било лишено от възможността да участва в производството по делото по причина,че не е било надлежно уведомено на адреса,вписан в търговския регистър. Поддържа,че случайно е узнало за постановеното решение от част от бившите собственици на имота и продавачи по н.а.№*,том L,рег.№12671,н.д.№879/2006г. В писмен отговор в срока по чл.306,ал.3 ГПК ответниците по молбата Л. И. Т. и И. Л. Т. изразяват становище, че молбата е недопустима като подадена просрочие,тъй като молителят не е посочил конкретен момент на узнаване и не е доказал това да е станало в рамките на установения от закона срок. Върховният касационен съд,като обсъди по реда на чл.307,ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената от [фирма] молба за отмяна,приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.305,ал.1,т.5 ГПК в случаите по чл.303,ал.1,т.5 и 6 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от узнаване на решението. Доколкото изпратеното до [фирма] съобщение за решението е приложено и прието за връчено по реда на чл.50,ал.4 ГПК на адреса,за който дружеството поддържа, че е непълен и при липса на други данни за датата на узнаване на решението,според настоящия състав следва да се приеме,че молбата е подадена в срок и като подадена от надлежно легитимирана страна следва да бъде допусната до разглеждане. Доводите на ответника по молбата,че същата е просрочена следва да се приемат за неоснователни,доколкото същият не установява узнаването на решението да е станало извън срока,в който молбата може да се приеме за допустима. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение