Определение № 9279 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9631/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК във вр. с чл. 60, ал. 8 от АПК. Образувано е по частна жалба на Ректора на Академията на Министерство на вътрешните работи/МВР/, чрез юрисконсулт В. Седефова, против Определение №3299 от 16.07.2025 г. по адм. дело №855/2025 г. на Административен съд/АС/ – Пазарджик. С обжалваното определение е обявено за нищожно Разпореждане за допускане на предварително изпълнение, обективирано в т.II от негова Заповед №4581з - 1446/03.07.2025 г., с която И. Г. П. е отстранена от участие в курс за първоначално професионално обучение в ЦСПП - Казанлък при Академията на МВР. Според частния жалбоподател определението е неправилно, поради противоречието му със закона. Излагат се подробни съображения, че процесната заповед е издадена от компетентен орган. В настоящия случай се касае за отстраняване на обучаем от Центъра за специализация и професионална подготовка/ЦСПП/- Казанлък преди завършване на срока на обучение, като с горецитираната заповед, чието предварително изпълнение е предмет на настоящия спор, участието на обучавания в курса не е прекратено. Касае се за две отделни производства, регулирани от различни административни актове - производство по отстраняване на обучаван от ЦСПП преди завършване на срока на обучение поради слаб успех на основание чл.64, ал.1, т.1 от Правила за организацията и дейността на ЦСПП и Центъра за бойна подготовка и спорт/ЦБПС/ към Академията на МВР/ПОДЦСППЦБПС, Правилата/, което е правомощие на Ректора на Академията на МВР и производство по прекратяване участието в курс за първоначално обучение поради слаб успех на основание чл.13, ал.1, т.1 от Наредба №8121з-433/16.03.2017 г.- правомощие на Главния секретар на МВР. В тази връзка е представена Заповед №8121К-9490/15.07.2025 г. на Главния секретар на МВР, с която е прекратено участието в курс за първоначално професионално обучение “Курс за младши изпълнителски длъжности - полицейски органи“ на И. Г. П. – стажант от ОД на МВР - Пазарджик, считано от 07.07.2025 г., поради слаб успех. В частната жалба се сочи, че по отношение допуснатото предварително изпълнение на заповедта са изложени конкретни мотиви, които обосновават наличието на държавен и обществен интерес, защитаван с допуснатото предварително изпълнение на заповедта, като по делото не е установено възможното засягане на противопоставим на държавния и обществения, личен интерес на оспорващия от допуснатото предварително изпълнение. Неправилно първоинстанционният съд е присъдил разноски на жалбоподателката, представляващи такива за адвокатско възнаграждение, тъй като приложеният договор за правна защита и съдействие не е подписан от П.. Иска се отмяна на обжалваното определение и отхвърляне на жалбата срещу разпореждането за допуснато предварително изпълнение на заповедта. Претендират се разноски за касационната инстанция, включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че насрещната страна претендира разноски. От ответната страна – И. Г. П. не е постъпил писмен отговор по частната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол акт, съгласно в чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК, във връзка с чл. 60, ал. 8 от АПК, и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Определението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. С обжалвания съдебен акт, постановен в производство по чл. 60, ал. 5 от АПК, административният съд е обявил за нищожно допуснатото предварително изпълнение на Заповед №4581з - 1446/03.07.2025 г. на Ректора на Академията на МВР, с която стажант И. Г. П. е отстранена от участие в курс за първоначално професионално обучение I.С.1.135 „Курс за младши изпълнителски длъжности-полицейски органи в ЦСПП - Казанлък при Академията на МВР, поради слаб успех. За да се произнесе по спора и обяви нищожността на допуснатото със заповедта предварително изпълнение от органа, съдът е приел, че заповедта е издадена от некомпетентен орган. В т. I на оспорената заповед е разпоредено от Ректора на Академията на МВР отстраняването на стажант И. Г. П. от ОД на МВР - [населено място] от курс за първоначално професионално обучение "Курс за младши изпълнителски длъжности - полицейски органи" при Академията на МВР, преди завършване на срока на обучение, поради слаб успех и отстраняването й от ЦСПП - Казанлък при Академията на МВР. Като правни основания за издаване в заповедта са посочени разпоредбите на чл. 49, ал. 4, т. 4 от ЗМВР, чл. 60, ал. 1 от АПК и чл. 64, ал. 1, т. 1 от Правилата за организацията и дейността на ЦСПП и ЦБПС към Академията на МВР, утвърдени със заповед № 8121з-822/27.06.2022 г. на Министъра на вътрешните работи. В разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 1 от Правилата за организацията и дейността на ЦСПП и ЦБПС към Академията на МВР, утвърдени със Заповед № 8121з-822/27.06.2022 г. на Министъра на вътрешните работи е предвидено, че обучаваните се отстраняват от ЦСПП с мотивирана заповед на Ректора на Академията на МВР, преди завършване на срока на обучение, като участието им в курса се прекратява, поради: т. 1 слаб успех. Съгласно цитираната разпоредба, Ректорът на Академията на МВР няма правомощия да прекрати участието на служител в курс по професионално обучение преди завършване срока на обучението, а единствено да го отстрани. Съдът неправилно е приел, че в случая с оспореното разпореждане по т. II от Заповед рег. № 4581з-1446/03.07.2025 г. Ректорът на Академията на МВР е допуснал предварително изпълнение на заповед за прекратяване участието на стажант П. в курса за първоначално професионално обучение, което е извън неговата компетентност. Изрично в т. II от Заповед рег. № 4581з-1446/03.07.2025 г. административният орган е посочил, че се допуска предварително изпълнение на заповедта относно отстраняването на стажант П., а с т. I от Заповед рег. № 4581з-1446/03.07.2025 г. Ректорът на Академията на МВР постановява отстраняването на стажанта от участието й в курс за първоначално професионално обучение, преди завършване на срока на обучение, поради слаб успех. Основателни са изложените в частната жалба доводи, че се касае за две различни административни производства - за отстраняване на стажант от курс за първоначално професионално обучение и за прекратяване участието на стажант в такъв курс. Процесната заповед, чието предварително изпълнение е допуснато, касае отстраняване на стажант от участие в курс, което правомощие е от компетентността на Ректора на Академията на МВР съгласно чл.64, ал.1, т.1 от горецитираните Правила. Обжалваното определение е неправилно, постановено в противоречие на разпоредбата на чл. 60, ал.1 и ал.3 от АПК, поради което следва да бъде отменено, а подадената жалба на П. да се отхвърли като неоснователна. Съгласно приложимите общи правила на чл. 60, ал. 1 и 3 от АПК, волеизявлението на органа, с което допуска предварително изпълнение на съответно издадения административен акт може да бъде направено или като част от същия като материален носител административен акт по реда на чл. 60, ал. 1 от АПК, или да бъде направено и в един по-късен момент по реда на чл. 60, ал. 3 от АПК. В настоящия случай, предварителното изпълнение е допуснато по реда на чл. 60, ал. 1 от АПК, след издаване на акта и е мотивирано, съгласно изискванията на чл. 60, ал. 2 от АПК. Предвид правилото на разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК, в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, в защита на особено важни държавни или обществени интереси или ако от закъснението на изпълнението могат да настъпят значителни вреди. В случая административният орган е мотивирал разпореждането с оглед защитата на важни държавни и обществени интереси, като е посочено, че обучението на стажантите в съответния курс е във фаза специализационен етап, съгласно утвърден учебен план на курса, обучаемите получават специфична информация, касаеща пряко противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Според съображенията на органа, от особена важност за държавния и обществения интерес е тази информация да не бъде известна на широк кръг лица, предвид разпоредбата на чл.170, ал.2 от ЗМВР, както и отговорността на ректора за професионалното обучение в Академията на МВР, предвид чл.12, ал.2, т.5 от Правилника за устройството и дейността на Академията на МВР. Настоящата инстанция споделя изложените от административния орган съображения, които обосновават опасност от накърняване на особено важни държавни или обществени интереси, доколкото придобитите знания в курса представляват тайна, която не следва да бъде разгласявана на външни лица или част от тях представляват класифицирана информация. Административният орган при издаването на обжалваната заповед и мотивиране на допуснатото предварително изпълнение се е позовал на разпоредбата на чл.170, ал.2 и сл. от ЗМВР, касаеща професионалната подготовка на служителите в МВР и по - конкретно професионалното обучение при първоначално постъпване на държавна служба в МВР, провеждащо се в Академията на МВР и приложимите разпоредби на Правилника за устройство и дейността на академията. На следващо място в обжалваната заповед са изложени конкретни мотиви за наличие на предпоставките за прилагането на чл.60 от АПК, а именно: специализационният етап към който е преминало обучението на стажантите в курса, съгласно утвърдения от ректора учебен план на курса за първоначално професионално обучение, съгласно Заповед № 5781р- 5146/24.10.2024 г. на Ректора и придобиването на знания и умения за изпълнение на задълженията от съответното професионално направление, изучаване на тактика по прилагане на полицейски правомощия, специализирана стрелкова подготовка, както и цялата специфична информация, касаеща пряко противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Именно поради спецификата на получаваната при обучението информация и предотвратяване разпространението на тази информация на широк кръг лица, извън обучаващите се, органът е обосновал защитата на особено важния държавен и обществен интерес от разпореденото предварително изпълнение на акта. След като в оспорената заповед, органът е обосновал и мотивирал наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК за допуснатото предварително изпълнение на заповедта, в тежест на жалбоподателя е било да докаже наличието на основание за отмяна на допуснатото предварително изпълнение, като противопостави и установи засягане на интерес, което по степен на важност е от категорията на посочените от законодателя. В подадената пред първоинстанционният съд жалба са изложени общи твърдения за настъпване на значителни и труднопоправими вреди, които не са конкретни и не са ангажирани каквито и да е доказателства за засягане на интереса на жалбоподателката, който да е равен и противопоставим на посочените в нормата на чл.60, ал.1 от АПК и оспорената заповед. При така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че са налице фактически и правни основания, послужили на административния орган за допускане на предварително изпълнение на заповед № 4581з - 1446/03.07.2025 г., но и че същите кореспондират, както с посочената от органа цел да се защити особено важен държавен и обществен интерес, чрез неразпространение на придобиваната в курса на обучение специфична информация, касаеща пряко противодействие на престъпността и опазването на обществения ред, така и с предмета и целта на самата заповед. По отношение на присъдените в полза на П. разноски е постановено Определение №3949/29.08.2025 г., което подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Предвид изхода на спора в полза на частния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв.,съгласно чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 209, т. 3 от АПК и чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение