Определение № 62 от 22.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 529/2022 г.

Производството е извънинстанционно - по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК. Образувано е по молбата на Гаранционния фонд-София (вх. № 263037/18.VІ.2021 г. по описа на ОС-Плевен), съдържаща искането му за отмяна на влязлото в сила на 7 юли 2021 г. първоинстанционно решение № 260097 на Плевенския ОС, ГК, от 18.V.2021 г., постановено по гр. дело № 439/2020 г. В ЧАСТТА МУ, с която - на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „ а “ КЗ, във вр. чл. 519, ал. 1 КЗ и чл.чл. 45 и 52 ЗЗД – Фондът настоящ молител е бил осъден да заплати на ищеца В. Ц. П. от [населено място] бряг, област П., сума в размер на 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за понесени от него неимуществени вреди от процесното ПТП, настъпило на 30.ХІІ.2019 г. (при починал в резултат от същото пряк делинквент), ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 28.V.2020 г. и до окончателното й изплащане, както и общо 1 930 лв. (хиляда деветстотин и тридесет лева) съдебно-деловодни разноски, присъдени в тежест на Фонда. Искането на молителя Гаранционен фонд /по-нататък „ГФ“/ за частичната отмяна на това първоинстанционно осъдително решение е основано на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК, като в тази връзка на първо място се инвокира довод, че около месец след постановяване на първоинстанционното решение, а именно на датата 14 юни с.г., представител на ГФ е узнал обстоятелството, че с акт на Апелативната прокуратура – [населено място] е било възобновено прекратеното от Окръжната прокуратура в [населено място] наказателно производство, образувано във връзка с процесното ПТП от 30.ХІІ.2019 г. Едновременно ГФ молител поддържа и наличие на основанието по т. 3 на чл. 303, ал. 1 ГПК, понеже в осъдителната си част първоинстанционното решение на ОС-Плевен, чиято отмяна се претендира, било постановено при въведено от ищеца П. твърдение в И.М., че виновният за настъпването на процесното ПТП от 30.ХІІV2019 г. водач на другото МПС Б. Д. К. е починал. Но във възобновеното досъдебно наказателно производство можело да се установят факти и обстоятелства, оборващи изцяло това базисно твърдение на ищеца за изключителната вина на починалия водач Б. Д. К., поради което се инвокира и доводът, че това „би довело до друг изход на гражданското производство по настоящето дело“. В заключение процесуалният представител на ГФ прави искане за приемане по делото на следните писмени доказателства, приложени /вкл. в пресипи за ответника П./ на следните три писмени доказателства: 1./ Адвокатско пълномощно; 2./ Протокол № 213/14.VІ.2021 г. от откритото съдебно заседание по гр. дело № 642/2020 г. по описа на ОС-Плевен, по което ГФ е също ответник; 3./ Постановление на Окръжната прокуратура в [населено място] от 28.ІV.2021 г. по преписка № 1601/2019 г.; 4./ Писмо № 6101/2019-Д-256/2019 г. на Окръжната прокуратура в [населено място] от 20.V.2021 г. Ответникът по молбата за отмяна В. Цв. П. от [населено място] бряг, област П., не е ангажирал свое становище нито по допустимостта, нито и по основателността на искането за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно осъдително решение, с което претенцията му към Фонда настоящ молител е била частично уважена (в размер на 1/3 от главницата на търсеното обезщетение за понесени неимуществени вреди от процесното ПТП). Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като подадена от надлежна страна по спора в първоинстанционното исково производство пред Плевенския ОС по гр. дело № 439/2020 г. и срещу негов акт /осъдително решение от датата 18.V.2021 г./, по който е била формирана сила на пресъдено нещо, настоящата молба на Гаранционен фонд-София за отмяна на същото – на основанията по чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК, се явява процесуално допустима. Констатациите в подкрепа на горното заключение са следните: 1./ Първоинстанционното решение, чиято отмяна в осъдителната му част /за присъдената сума в размер на 20 000 лв. в полза на ищеца П./ се претендира в настоящето извънинстанционно производство е било постановено на 18.V.2021 г., съобщено е на ГФ-ответник на 21.V.2021 г., вкл. с указанието, че подлежи на инстанционен контрол пред въззивен съд, поради което следва да се счита, че в осъдителната му част то е влязло в сила на датата 7 юли 2021 г., когато за Фондът настоящ молител е изтекъл двуседмичният срок по чл. 263, ал. 2 ГПК за подаване на насрещна въззивна жалба.; 2./ Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, молбата за отмяна се подава в 3-месечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. В процесния случай между датата на отменителното постановление на Апелативна прокуратура-гр. Велико Т. по преписка № 6101/2019 г., а именно 28.ІV.2021 г. и тази на завеждане на на настоящата молба за отмяна – 18 юни 2021 г. в канцеларията на първостепенния съд, не са изминали дори и 2 месеца, а и подаването й предшества влизането в сила на първоинстанционното решение на ОС-Плевен по гр. дело № 439/2020 г. в неговата осъдителна част.; 3./ Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 3 ГПК, молбата за отмяна се подава в 3-месечен срок, считано от деня „на узнаване на акта за отмяна, но не по-късно от 1 година от влизането му в сила“. Ето защо, дори и ако се приеме, че Фондът молител е узнал за отменителното постановление на Апелативната прокуратура в [населено място] по преписка № 6101/2019 г. в най-ранния възможен момент за това, а именно на датата на постановяването му /28 април 2021 г./, то до подаване на настоящата молба за отмяна не са изминали три месеца; 4./ Освен, че съдържа мотивирано посочване на основанията по т.т. 1 и 3 на чл. 303, ал. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение, към настоящата молба на ГФ надлежно е внесена и дължимата по с/ка на ВКС държавна такса от 400 лв., чийто размер е определен в съответствие с правилото на чл. 18, ал. 1, предл. 2-ро от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, търговска колегия, първо отделение