Определение № 1652 от 13.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8208/2023 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по частна жалба на "Агенция Пътна инфраструктура" срещу протоколно определение № 624 от 07.04.2023 г. по к.н.а.х.д. № 131/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е спряно производството по к.н.а.х.д. № 131/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г. Счита определението за неправилно. Излага доводи, че с оглед препращането в чл. 84 ЗАНН намират субсидиарно приложение разпоредбите на НПК, в чл. 25 от който са уредени основанията за спиране на производството, включително и когато съдът отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, като чл. 488, ал.1 НПК регламентира, че с отправяне на запитването съдът спира производството по делото, и че не е приложим чл. 144 АПК и в тази връзка ГПК, въпреки, че съгласно чл. 63а ЗАНН касационното обжалване пред административния съд е на основанията предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета АПК Според жалбоподателя обстоятелството, че по двете дела става въпрос за съответствието на една и съща разпоредба от вътрешното право с правото на ЕС не е достатъчно, в производството пред Административен съд Хасково се касае за различни по вид нарушения по ЗДвП. Излага доводи, че вече има преюдициално запитване от Унгария за тълкуването на чл. 9а от Директива 1999/62 ЕО от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и допустимостта на производство като процесното, въпросите по висящото преюдициално запитване пред СЕС са аналогични на тези по които вече СЕС се е произнесъл. Ответната страна е представила писмен отговор. Излага доводи, че след като по процесуалния ред по който се разглеждат касационните административнонаказателни дела съществуват правила за спиране на производството следва да се приложат.. Относно допустимостта на жалбата с определение № 879 от 25.01.2024 г. по адм.д. № 11726/2023 г. по описа на Върховния административен съд, Петчленен състав, е отменено определение № 9816/17.10.2023 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение, с което е прекратено производството по делото и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действие, поради което частната жалба следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да спре производството по делото съдът е приел, че по аналогичен правен спор от Административен съд - Хасково е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, по което е образувано дело С-61/2023 г. по въпроси за прилагане на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 17.06.1999 г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътна инфраструктура, изменена с Директива 2011/76. Приел, че отговорът на поставените въпроси относно допустимостта на националната правна уредба по чл. 187а от ЗДвП по реда на чл. 276, § 1 от Договор за функциониране на Съда на Европейския съюз, е с преюдициално значение за произнасянето по жалбата срещу решение на Районен съд - Петрич, с което е отменен Електронен фиш № 8504454531/17.02.2021 г. за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси. Предмет на производството пред Административен съд Благоевград е решение на РС Благоевград, с което е потвърден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.3б, във връзка с чл. 187а, ал. 2, т.3 от ЗДвП. Преюдициално запитване е със следния въпрос - ,Дали нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национални правна уредба, като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар, компенсаторна такса по което запитване е образувано дело С-61/2023 г. на СЕС. Образувано е дело С-61/23 пред СЕС по повод на постъпило преюдициално запитване, с определение № 113/31.01.2023 г. на Административен съд Хасково, по к.а.н.д. № 997/2022 г., образувано по касационна жалба на еднолично дружество с ограничена отговорност против решение на Районен съд Свиленград, с което е бил потвърден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“. По това дело се обжалва потвърждаването на електронен фиш за наложена на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП имуществена санкция за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и с електронния фиш е посочено, че дружеството дължи заплащането и на такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, независимо от санкцията и че му е указано, че може да се освободи от административнонаказателна отговорност ако в 14-дневен срок от получаване на електронния фиш заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП при спазване на чл. 189е, ал. 2 и ал. 4 от ЗДвП, в който случай електронният фиш ще бъде анулиран, а задължението по чл. 10б, ал.5 от ЗДвП ще се счита за изпълнено. Както по к.а.н.д. № 997/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково, така и по производството развиващо се пред административния съд в настоящия случай, предмет на делото е законосъобразността на съдебно решение на първата инстанция за потвърждаване на електронен фиш, издаден от ответната страна, с който е определена имуществена санкция за нарушение, квалифицирано по един и същи законов текст на ЗДвП, наложена на идентично правно основание и при наличие на определяне на заплащане на такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, както и определяне с електронния фиш на съответна компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗДвП, чието заплащане води до освобождаване от административнонаказателна отговорност и до заличаване задължението по чл. 10б, ал. 5 от ЗП. Следователно делото пред СЕС е от значение за правилното решаване на спора, повдигнатите с преюдициалното запитване въпроси са от значение за изхода на спора по спряното дело. Като има предвид изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение