Определение № 7920 от 15.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6500/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Програма “Конкурентноспособност и иновации на предприятията“ (ПКИП) срещу Определение №1111 от 08.04.2025 г. на Административен съд - Русе по административно дело №220/2025 г. С обжалваното определение съдът, след проведено съдебно производство по реда на чл. 27, ал. 4 във връзка с чл. 34, ал. 4, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) (ЗУСЕФСУ), във връзка с Глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс (чл. 197- чл. 202 АПК) е отменил Решение № РД-02-16-499 от 17.03.2025 г. издадено от ръководителя на Управляващия орган на ПКИП, с което е прекратено производството по отношение на подаденото от „Колелиба“ – ООД проектно предложение № BG16RFPR001-1.004-0576 по процедура № BG16RFPR001-1.004 “Подкрепа за семейните предприятия, предприятията от творческите индустрии и занаятите“ и преписката е върната на ръководителя на Управляващия орган за нова оценка на проектното предложение съгласно мотивите на оспорваното определение. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Ответникът по частната жалба – „Колелиба“ ООД, чрез процесуален представител в писмен отговор до съда, оспорва жалбата, изразява становище за нейната недопустимост. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално недопустима. По силата на чл. 27, ал. 4 ЗУСЕФСУ в случай на прекратяване по чл. 34, ал. 4, т. 2 ЗУСЕФСУ решението може да се оспори в едноседмичен срок от съобщаването му по реда на глава „десета“, раздел „четвърти“ от Административнопроцесуалния кодекс. В чл. 200, ал. 2 АПК е предвидено, че определението, постановено по жалба на лицето, подадена по реда на чл.197 и следващите АПК, може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. От съдържанието на тази разпоредба се налага изводът, че административният орган, който е постановил отменения от съда акт, с който е прекратено производството по отношение на кандидата на осн. чл. 34, ал. 4, т. 2 ЗУСЕФСУ, няма процесуално право на жалба срещу определението на съда, с което този акт е отменен. Право да обжалват определението по чл. 200, ал. 1 АПК е предоставено на страните в административното производство, но административният орган, който е постановил акта, обжалван в производството по чл.197 и следващите АПК, няма качеството на страна в това производство, тъй като той е органът, пред когото се развива производството и който го ръководи. По изложените съображения, подадената частна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебното производство - прекратено. В същия смисъл е практиката на ВАС (виж. Определение № 11706/06.10.2014 г. по адм. дело № 10808/2014 г.; Определение №1696/03.02.2011 г. по адм. дело № 1527/2011 г.; Определение № 2233/15.02.2011 г. по адм. дело № 1855/2011 г. и др. всички по описа на ВАС, Втора колегия). Така мотивиран и на осн. чл. 236 във вр. с чл.215, т. 4 АПК Върховният административен съд, състав на Седмо отделение