Определение № 167 от 18.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6106/2015 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 151/04.03.2015г., подадена от М. И. Г. и Д. И. Т., чрез адв. П. П. – САК за отмяна на влязло в сила решение от 12.11.2014г., постановено по гр.дело № 269/2014г. на Окръжен съд - Монтана, с което е отменено решение от 05.06.2014г. по гр. дело № 497/2013г. на Районен съд – Берковица и вместо него е постановено друго за уважаване иска срещу Д. И. Т., предявен от З. К. Ц., Г. Л. Ц. и Г. Н. Ц. по чл. 124, ал. 1 ГПК и за отмяна на нот. акт, подробно описан в диспозитива на решението. В хода на производството по молбата – на 09.01.2016г., молителят Д. И. Т. е починал, като на негово място в процеса са конституирани наследниците му по закон М. Б. Т. /съпруга/, А. Д. И.-Ж. /дъщеря/ и Д. Д. И. /син/, и тримата представлявани от адв. П. П. – САК. Ответниците по молбата – З. К. Ц., Г. Л. Ц. и Г. Н. Ц., не представят отговор в предвидения от закона срок. Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение, като разгледа постъпилата молба за отмяна на влязло в сила решение, намира същата за процесуално недопустима поради следните съображения: По отношение на молбата за отмяна, подадена от М. И. Г. – видно от наведените в молбата твърдения и от приложените към преписката книжа, М. Г. подава молбата за отмяна в качеството й на трето лице, неучаствало в производството по делото, по което е постановено атакуваното решение. Легитимирани да искат отмяна в това производство са само онези трети лица, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, така че биха били необходими другари, ако бяха конституирани като главна страна в процеса. Нито в обстоятелствената част на молбата за отмяна, нито в постъпилата с вх. №1573/11.02.2016г. допълнителна молба, подадена в изпълнение на указания за изправяне на нередовности, дадени с определение №1/05.01.2016г. на ВКС по настоящото дело, се съдържат релевантни твърдения, от които да се изведе качеството „необходим другар“ на молителя. С оглед на това не са отстранени недостатъците на молбата за отмяна, поради което същата молба следва да бъде оставена без разглеждане. По отношение на молбата за отмяна, подадена от Д. И. Т. /ответник в производствата пред Районен съд-Монтана и Окръжен съд-Монтана/, поддържана от наследниците му М. Б. Т., А. Д. И.-Ж. и Д. Д. И., настоящият състав на ВКС, III г.о, констатира следното – в обстоятелствената част на молбата за отмяна вх. № 151/04.03.2015г. не се релевират основания по чл. 303, ал. 1 ГПК, а се поддържат единствено оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, свързани с правилността на атакуваното решение. В постъпилата с вх. №1573/11.02.2016г. допълнителна молба, подадена в изпълнение на указанията на ВКС от 05.01.2016г., бланкетно е посочено, че отмяна на влязлото в сила съдебно решение се иска поради посочени неистини в заключението на назначеното пред първоинстанционния съд вещо лице. Посочената формулировка е негодна да обоснове редовност на молбата за отмяна. Поради това, подадената молба за отмяна от Д. И. Т., поддържана от наследниците му М. Б. Т., А. Д. И.-Ж. и Д. Д. И. следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение