Определение № 110 от 23.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 68/2015 г.

ВКСII гражданско отделение23.06.2015 г.докладчик Веселка Марева

Диспозитив

изменя на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 159 от 16.04.2015г. по гр.д.№68/2015г. по описа на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, в частта му за разноските като: НАМАЛЯВА присъдените в полза на Етажна собственост на в.с. „Елит 3”, к.к.„Слънчев бряг”, [населено място], представлявана от председателя на управителния съвет М. С. Т., разноски по делото, дължими от Р. В. Х., от 1200/хиляда и двеста/лв. на 500/петстотин/ лв. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 4751/22.04.2015г. на Р. В. Х. от [населено място], в която се иска изменение на постановеното определение № 159 от 16.04.2015г. по гр. д. № 68/2015г. на Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в частта за разноските. Твърди се, че размерът на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника за изготвяне на отговор на касационната жалба, е прекомерно. Ответникът по молбата Етажна собственост на в.с. „Елит 3”, к.к. „Слънчев бряг”, [населено място], представлявана от председателя на управителния съвет М. Т., чрез адв. Н. С. изразява становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е допустима, като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. С определение № 159 от 16.04.2015г., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № IV-102 от 29.10.2014г. по гр.д. № 1261/2014г. на Бургаския окръжен съд, по касационна жалба вх. № 20379/02.12.2014 г. на Р. В. Х., като в полза на ответника по жалбата Етажна собственост на в.с. „Елит 3”, к.к.„Слънчев бряг”, са присъдени 1200 лв. разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. В молбата на Р. В. Х. за изменение на определението в частта за разноските, се прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. Съгласно на чл. 78, ал. 5 ГПК заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да бъде намалено, ако не съответства на фактическата и правна сложност на делото, като пределът за намаляване е до минимално определения размер на възнаграждението по чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая предявеният иск по чл. 40, ал.3 З. е неоценяем и съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението за една инстанция е 300лв. Същевременно, според чл. 9, ал. 3 от същата Наредба за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване, без явяване в съдебно заседание, възнаграждението е в размер 75 % от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 500 лв. При тази уредба и отчитайки фактическата и правна сложност на делото, положените усилия на защитата при упражняване на процесуалните права, настоящият състав счита, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 1200лв. се явява прекомерно и следва да бъде намалено до размер на 500лв. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,

Цитирани разпоредби

9