Решение № 84 от 23.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 681/2008 г.

Решение № 84 от 23.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 681/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Тодор Домузчиев Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С решение от 17.07.2008 г. по гр. д. № 464/2006 г. Сливенският окръжен съд е отменил решение № 1173/27.12.2004 г. по гр. д. № 925/2004 г. на Сливенския районен съд и вместо него е постановил друго с което обявява за окончателен предварителния договор от 03.02.2003 г., сключен между М ликвидатор на ТПКИ "Б" (в ликвидация) и С. И. С. от гр. С., кв. "С", бл. 25, вх. "Б", ет. 5, ап. 13, по силата на който М. И. Н. - ликвидатор на ТПКИ "Б" (в ликвидация) в качеството си на продавач продава на С. И. С. от гр. С. недвижим имот - "Р" с идентификационен номер 67338.531.55.1.10, находящ се в сграда в жил. блок "Л" на улица "О" в гр. С., с посочени в решението съседи, при условие, че С. И. С. в двуседмичен срок от влизане на решението в сила заплати на ТПКИ "Б" сумата 46 000,00 лв. С решението са присъдени данък, нотариална такса и съдебни разноски, като върху имота е наложена възбрана до изплащане на разноските по прехвърлянето. ТПКИ "Б" от гр. С., ул. "." № 1, е подала касационна жалба против въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа твърдения, че съдът се е абстрахирал и не е обсъдил всички наведени от него доводи и възражения свързани с нищожността на сделката, за липсата на представителна власт на ликвидатора, за липсата на молба за закупуване на процесния имот, както и за липса на решение за продажба взето от общото събрание на кооперацията съгласно изискването на чл. 15, ал. 4, т. 10 от ЗК. В нарушения на процесуалните норми въззивният съд не приложил разпоредбата на чл. 128, ал. 2 ГПК (отм.), въпреки че ищецът не се е явил в нито едно от заседанията и не е отговорил по реда на чл. 114 ГПК (отм.) на поставените му въпроси. Според жалбоподателя ищецът не е противопоставил никакви доказателства опровергаващи възраженията на ответната страна, липсвали такива и за действителната дата на предварителния договор и затова счита, че последният с нищо не обвързва ТПКИ "Б", а приетото от Сливенския окръжен съд в обратен смисъл е необосновано. Предвид горното, касаторът моли за отменяване на въззивното решение и вместо него да се постанови друго, с което искът предявен с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД се отхвърли ведно с присъждане на всички съдебни разноски направени по делото. Ответникът С. И. С. от гр. С., кв. "С", бл. 25, вх. "Б", ет. 5, ап.13, чрез пълномощника си а. П, е подал отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, с което заявява становище за неоснователност на жалбата. Съображения са развити и в представената по делото писмена защита от процесуалния представител на ответника по касация. С определение № 68/6.02.2009 г. ВКС състав на II т. о. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. За да постанови обжалваното решение Окръжният съд гр. С. е приел за установено от фактическа страна, че на 03.02.2003 г. е бил сключен предварителен договор за процесния имот между М, в качеството му на ликвидатор на ТПКИ "Б" и С. И. С. от гр. С. Договорена била продажна цена и е прието в предварителния договор, че окончателният такъв ще се сключи най-късно до 10.02.2003 г. Въззивният съд приема, че предварителният договор е сключен в писмена форма, което е условие за сключване на окончателен договор изискващ нотариално заверена форма. Прието е още, че предварителният договор съдържа уговорки относно всички съществени условия за окончателния договор и, че отчуждителят е собственик на имота, което се установява от представения поделото нот. акт № 101/13.03.1999 г. Ответникът е кооперация, която по време на сключване на предварителния договор е била обявена в ликвидация, и затова нямало взето решение от общото събрание на кооперацията съгласно чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК, но при ликвидация, счита въззивния съд, такова решение може да вземе ликвидаторът, както е станало и в процесния случай, защото представителната му власт следва пряко от нормата на чл. 43, ал. 2 ЗК, както и от естеството на самия институт на ликвидацията, при което с избирането на Н. за ликвидатор на ответната кооперация, той става единствен неин представител. Според приетото от въззивния съд, въпреки че след сключване на предварителния договор ликвидацията на ответната кооперация е прекратена, не е необходимо за сключване на окончателния договор да има ново съгласие изразено от общото събрание на кооперацията. Възивното решение е неправилно. През цялото време в хода на производството пълномощникът на ответника, настоящ касатор, е поддържал, че датата 03.02.2003 г. на предварителния договор е недостоверна. В тази връзка са навеждани доводи и са били представени уведомителни писма които не са били оспорени, че след възстановяване дейността на кооперацията ликвидаторът е продължавал да задържа документи и печата на кооперацията, представени са молби на трети лица за закупуване на имоти, като между тях не е имало молба от ищеца, представена е и експертна оценка за процесния имот, извършена на дата 22.01.2003 г. и предадена на ликвидатора на 05.02.2003 г. когато предварителният договор вече е бил сключен. Във тази връзка ищецът е бил задължен с определение от 30.10.06 г. по в. гр. д. № 464/06 г. на Сливенския окръжен съд, да се яви лично и да отговори на поставените от ответната страна въпроси по реда на чл. 114 ГПК (отм.), което не било сторено. Процесуалният представител на ответника е изтъквал като факт, налагащ извод за антидатиране на предварителния договор и това, че ликвидаторът Н. е бил такъв само 18 дни - от 24.01.2003 г. когато е бил избран от общото събрание на кооперацията до 11.02.2003 г. (с решение № 1338/08.10.2002 г. по фирм. дело № 427/89 г. по описа на ОС гр. С., ответната кооперация е била прекратена на основание § 5, ал. I ПЗР на ЗК, а по силата на § 41 ПЗР на ЗИДЗК - ДВ бр. 13/11.02.2003 г., § 5, ал. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗК се отменяват и производството по ликвидация се прекратява по силата на закона), а до датата 10.02.2003 г. когато е трябвало да се сключи окончателния договор - една седмица след подписването му, от ищеца не са предприети никакви действия. Въззивният съд е приел, че възраженията на ответника са неоснователни, а обстоятелството че ликвидаторът е върнал печата на кооперация значително след прекратяване на правомощията му, не могат да обосноват извод за антидатиране на предварителния договор. Нямало нормативно определено задължение и за даване на задатък, а това било свързано със свободата на страните за договаряне. Досежно неявяването на ищеца за даване на отговор по реда на чл. 114 ГПК (отм.) въззивният съд е приел, че липсата на отговор не може да бъде възприет като установен факт ненуждаещ се от доказване, тъй като в самите въпроси липсвало обстоятелство, което да се твърди и което съдът да приеме за установено. ВКС II т. о. приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 144 ГПК (отм.), частни документи, подписани от лицата които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията които се съдържат в тях, са направени от тези лица. В този случай законът ограничава свободата на съда за преценка на доказателствата и го задължава да приеме за доказани определени факти при наличност на определени доказателства. В процесния случай предварителният договор като частен документ доказва единствено, че изявленията направени в него са направени от лицата които са го подписали - това са ищеца и ликвидаторът Н., и в това се състои формалната доказателствена сила на документа, но тя не доказва както датата така и мястото на сключването на договора, доколкото липсва нотариална заверка на същите. Достоверността на датата на сключване на предварителния договор поставя въпроса за времето когато е бил сключен същия и за това разполагал ли е в случая ликвидаторът с правомощия на такъв, още повече че последните са били ограничени по време. Фактът относно достоверността на датата на договора, е следвало да се докаже от ищеца съгласно правилата на чл. 127 ГПК (отм.) за разпределение на доказателствената тежест, тъй като от това доказване той ще извлече изгодни за себе си правни последици. Предвид изложеното ВКС II т. о. счита, че ищецът не е доказал обстоятелствата на които е основавал своето право и затова счита, че въззивното решение с което е уважен иска следва да се отмени и вместо него се постанови друго с което същият се отхвърли, ведно с присъждане на жалбоподателя на всички направени в досегашните производства съдебни разноски. Водим от горното ВКС II търг. отделение,