Решение № 2404 от 05.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8071/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. П. Ф. срещу решение №20496 от 13.06.2025г. по адм. д. № 2503/2024г. на Административен съд – София-град, в частта му, с която са отхвърлени предявените от нея искове срещу Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/ с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер на сумата от 5 000 лева, причинени от късното оттегляне на заповед № ДС-105/08.04.2020 г. на председателя на КПКОНПИ, както и за лихви от отмяната на заповедта до завеждане на исковете и законна лихва. Подадена е и частна жалба срещу решението в частта му с характер на определение, с която са оставени без разглеждане искове за сумата от 580 лв. обезщетение за имуществени вреди за заплащане на адвокатски хонорари и държавни такси по водените дела, съответни мораторна и законна лихва. Касаторът, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество поддържа, че решението е постановено в противоречие с чл. 1 и чл. 4 ЗОДОВ и със събраните доказателства. Поради това касаторът моли решението в обжалваната част да бъде отменено, а исковите суми – присъдени изцяло. Претендира разноски. Ответникът - Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуалния си представител оспорва касационната и частната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страни и е процесуално допустима. Разгледани по същество, е неоснователна. В исковата молба са изложени факти във връзка с издадени и отменени наказателно постановление и три броя заповеди, съответно за уволнение, за прекратяване на служебно правоотношение и за оттегляне на заповедта за прекратяване на служебно правоотношение, всички те оспорени пред съд. Ищцата е посочила, че от всички тези актове е претърпяла претендираните вреди. Производството е разделено, като разглеждането на иска за обезщетение на неимуществени вреди от отменено наказателно постановление е продължило по първоначално образуваното адм.д. 2312/2024г. на АССГ, а по адм. дело 2503/2024г. на АССГ са разгледани исковете за обезщетение на имуществени вреди в размер на 580 лв /разноски по водените съдебни дела/ и 5000 лв за обезщетение на неимуществени вреди „от оттеглената/отменената с голямо закъснение по административен ред заповед от 08.04.2020г.“ Административният съд, след като е установил отмяната с влязло в сила съдебно решение на незаконосъобразния акт за наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и оттеглянетов на акта за прекратяване служебното правоотношение и разпит на свидетели, е приел, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Искът за имуществени вреди е счетен за недопустим, тъй като с него се претендират съдебни разноски, които е следвало да бъдат поискани в съответното съдебно производство. Искът за неимуществени вреди е счетен за неоснователен, поради липса на причинна връзка между посоченото в исковата молба незаконосъобразно поведение и настъпилите вреди. Частната жалба е неоснователна. Както правилно е прието от първоинстанционния съд, жалбоподателката е имала правната възможност да претендира присъждане на всички сторени от нея разноски във водените съответни съдебни производства. Обстоятелството, че разноските не са поискани или че съдът не се е произнесъл по искането или че се е произнесъл отрицателно не обуславя допустимост на иска за тези разноски. Отговорността за разноски произтича от неоснователно предизвикан правен спор и може да се осъществи само по висящия процес, след като процесуалната възможност за това е изрично предвидена, както е в случая. В тази част решението, с характер на определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. В останалата част, решението е недопустимо, съответно касационната жалба е основателна, макар и не по изложените в нея съображения. Съдът се е произнесъл по нередовна искова молба. В същата е налице неяснота и противоречие относно периода и основанието, на което се претендира обезщетението. Съдът не е оставял исковата молба без движение за уточнение на основанието и петитума на иска. В резултат на това, неяснота и противоречие относно основанието и петитума на иска за обезщетение на неимуществени вреди са налице и в мотивите на обжалваното съдебно решение. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, които вреди следва да са реално причинени и да са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице - чл. 4 от с.з. Следователно, за да подлежи на разглеждане предявен иск на това основание, следва да е налице твърдение в исковата молба за причинени вреди, изложение в какво се изразяват същите, от кой незаконосъобразен акт, съответно действие или бездействие на кои органи или длъжностни лица произтичат, защо и как се проявява причинна връзка между противоправното поведение и вредите, какъв е размерът на претендираното обезщетение и периодът, за който то се претендира. С исковата молба се индивидуализира предметът на делото - спорното материално субективно право. Когато това право съставлява имуществено притезание - обезщетение за претърпени вреди, в исковата молба задължително следва да бъде посочен и период, за който обезщетението се претендира. Този период, при исковете по чл. 1 ЗОДОВ, следва да кореспондира на основанието, от което се претендират вредите. Когато това основание представлява незаконосъобразен административен акт, периодът на обезщетението следва да е съобразен с датите на издаване и отмяна на акта. Когато основанието е незаконосъобразно действие или бездействие, периодът следва да е съобразен с това кога те са започнали, съответно и приключили. В исковата молба липсва яснота дали вредите са настъпили от конкретен административен акт или от незаконосъобразно действие или бездействие на административния орган. Както се посочи по-горе, в исковата молба са споменати три броя заповеди, оспорени пред съд, от които две са издадени на дата 08.04.2020г. Изявлението в исковата молба, че вредите са причинени „от оттеглената/отменената с голямо закъснение по административен ред заповед от 08.04.2020г.“ не отговаря на изискванията за редовност. В исковата молба липсва посочен период на обезщетението. Съответно такъв не е обсъждан и в съдебното решение. При липса на начален и краен момент на периода, в който се твърди вредите да са причинени, не става ясно как се формира размерът на претендираното обезщетение. Изявлението на ищеца относно периода и искането му за присъждане на обезщетение за определен период не може да бъде извеждано от съда, особено при противоречия във фактическите и правни твърдения в исковата молба. Периодът винаги следва да бъде изрично посочен в обстоятелствената част и петитума на исковата молба и следва да бъде обосновано от ищеца защо именно това е исковият период. При несъобразяване с това изискване за редовност на исковата молба, съдът е длъжен да я остави без движение и да даде указания за уточняване на периода. Съответно съдът дължи формулиране на диспозитив, който съдържа период на обезщетението, съставляващо спорното материално право - предмет на иска. Липсата на изискуемото от закона пълно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът и непълнотата на петитума лишават съда от възможност за произнасяне, тъй като липсва надлежно въведен предмет на делото. По изложените съображения следва делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав за изпълнение на разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК и изискване отстраняване допуснатите нередовности на исковата молба. На ищцата следва да бъдат дадени указания да уточни дали вредите са настъпили от конкретен административен акт /като същият следва да бъде ясно индивидуализиран по номер дата и издател/ или от действие или от бездействие на административен орган. Ищцата следва ясно да посочи какво стои зад твърдението и за късно оттегляне/отмяна – твърдение за причинени вреди от оттегления акт, твърдение за причинени вреди от акта за оттегляне или твърдение за причинени вреди от бездействие на органа да упражни правомощието си за оттегляне. Във всяка от тези хипотези, ако се подържат, ищцата следва ясно да обоснове какви вреди по вид, размер и период са претърпени и в какво се състои причинната връзка между акт, действие или бездействие и съответните вреди. Съответно ищцата и съдът следва да съобразят, предвид резултатите от оспорванията на съответните актове, кой от тези искове би бил допустим. Ако се твърди, че вредите са претърпени от бездействие на органа да оттегли акта, следва да се уточни в какъв период или до каква конкретна дата, според ищцата, и на базата на кои конкретни действащи правни норми, е следвало да се произнесе административният орган за оттегляне на съответния административен акт /като се има предвид и правната уредба на оттеглянето на административен акт/. Във връзка с тези твърдения съответно трябва да бъдат посочени и периодите, за които се претендират съответните обезщетения. При посоченото несъответствие, съдът е бил длъжен да даде указания за отстраняването на противоречията в твърденията на ищцата и съгласно чл. 145, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК. Очертаването на предмета на спора чрез подробно посочване на обстоятелствата, на които се основава иска и уточняването на петитума, включително на исковия период, има правно значение за обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението. Поради това допуснатото нарушение е толкова съществено, че има за последица недопустимост на съдебния акт. При новото разглеждане съдът следва да съобрази и кой е надлежният ответник, съгласно чл.153, ал.2 и ал.3 АПК. По разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,