Определение № 4983 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4241/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 407 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК. Образувано е по частна жалба на Р. Ц. Ц. срещу Разпореждане от 20.01.2026 г. на Административен съд София-област (АССО), постановено по адм. дело № 1396/2024 г., в частта, в която е отказано издаването на изпълнителен лист за разноски в първоинстанционното производство. В частната жалба е допусната техническа грешка при изписване на месеца на издаване на оспореното разпореждане, като вместо месец „01“ е посочен месец „10“. С оглед изложеното в частната жалба не възниква съмнение във волята на частния жалбоподател относно обжалвания съдебен акт, а именно Разпореждане от 20.01.2026 г., в частта в която е отказано издаване на изпълнителен лист. С Разпореждане от 20.01.2026 г. съдът е разпоредил: издаване на изпълнителен лист за сумата от 1580 лв. по решение на ВАС; отказал издаване на изпълнителен лист за разноски в първоинстанционото производство. В тази връзка е посочил, че сума за разноски в първоинстанционното производство не е присъдена с решението на ВАС. Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Излага подробни съображения, че му се дължат разноски и за първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, и за касационното производство. Моли обжалваното разпореждане да се отмени. Претендира разноски. Частният жалбоподател се представлява от адв. Тинчев. Ответникът по частната жалба – Началникът на Военно формирование [заличен текст] оспорва частната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Не претендира разноски. Ответникът се представлява от юрк. Калеканова. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Оспорваното разпореждане е правилно. Съгласно чл. 407, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. В случая с Решение № 13085/17.12.2025 г. на Върховния административен съд (ВАС), постановено по адм. дело № 9482/2025 г. Военно формирование [заличен текст] е осъдено да заплати на Р. Ц. Ц. сумата 1580 лв. (хиляда петстотин и осемдесет лева) представляващи разноски по делото. Видно от мотивите на решението сумата от 1580 лв. обхваща доказаните като реално направени по делото разноски, от които 80 лв. заплатени държавни такси и 1500 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Видно е, че съдът е присъдил доказаните като направени разноски за двете съдебни инстанции. Други суми не са присъждани в полза на Р. Ц.. Решение № 13085/17.12.2025 г. на ВАС е окончателно и е влязло в сила на датата на постановяването му. Същото представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 2 АПК и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Правилно съдът е разпоредил издаване на изпълнителен лист за сумата от 1580 лв. и е отказал издаването на изпълнителен лист за разноски в първоинстанционното производство, както е било формулирано искането в молбата за издаване на изпълнителен лист, защото няма отделно присъдени такива разноски. Следователно липсва вземане срещу длъжника, което да подлежи на изпълнение и за което да се издаде изпълнителен лист. Изложените в частната жалба съображения, че се дължат разноски и за първоинстанционното производство са неоснователни, защото в производството по чл. 407 ГПК, вр. чл. 144 АПК не се преценява дали са направени разноски извън вече присъдените с влязлото в сила решение. Процесуалните способи за това са други. Дали се дължат или не разноски и за първоинстанционното производство, когато касационната инстанция отменя решението на първоинстанционния съд и пререшава делото, вкл. дали същите са доказани, е материално-правен спор, който не подлежи на разрешаване в производството по издаване на изпълнителен лист. Оспореното разпореждане, в обжалваната му част, съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение