Решение № 4622 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8644/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Й. Н. от гр. Шумен срещу решение № 1105 от 14.07.2025 г., постановено по административно дело № 159/2025 г. от Административен съд Шумен, с което е отхвърлена исковата му претенция против Областна дирекция „Земеделие“-Шумен- за присъждане на обезщетение по чл.62,ал.2 и ал.3 от Закона за държавния служител/ЗДСл/- за неизползван платен годишен отпуск от 41 дни, пропорционално на времето, което се признава за служебен и осигурителен стаж за неизползвания отпуск, правото на който не е погасено по давност, представляващо обезщетение за периода от 22.11.2023 до 25.03. 2025г., в размер на 4 249,24 лева, дължимо поради отмяна на заповед за прекратяване на служебно правоотношение поради уволнение № РД- 27-0033/19.10.2023г., на директора на ОД “Земеделие“-Шумен, ведно с мораторната лихва. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано. Желае отмяната му и постановяване на друго по същество на спора, с което иска бъде уважен изцяло. Ответната страна- директора на ОД “Земеделие“- Шумен, чрез процесуален представител юриск. Чанев оспорва касационната жалба като неоснователна. Желае присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Страните не спорят по установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. АС- Шумен приема, че със Заповед № РД-10-27-0033/19.10.2023 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“-Шумен е прекратено служебното правоотношение на П. Н. на длъжност [заличен текст] в Областна дирекция „Земеделие“ Шумен, Главна дирекция „Аграрно развитие“ поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.90,ал.1,т.5 от ЗДСл, съгласно т. III и IV от Заповед№РД-04-134-14/19.10.2023 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“. Заповедта е оспорена пред Административен съд-Шумен, който с решение № 1631/11.12.2024 г. постановено по адм.д. № 304/2023 г. по описа на съда, я отменил като незаконосъобразна. Решението било оспорено пред Върховен административен съд, който го оставил в сила с решение № 2867/19.03.2025 г. по адм.д. № 546/2025 г. по описа на ВАС, влязло в законна сила на 19.03.2025 г. Констатирано е също така, че в периода от прекратяване на служебното правоотношение на ищцеца-19.10.2023 г. до датата на отмяна на заповедта- 19.03.2025 г. същият е работил по друго служебно или трудово правоотношение като юрисконсулт при „Стар Трак „ЕООД- за периода от 19.10.2023 г. до 21.11.2023 г. при месечно възнаграждение-2500.00лв. Установено е, че със Заповед № РД-10-27-0013/25.03.2025 г. на директора на ОД“Земеделие“ Шумен, на основание чл.122,ал.1 от ЗДСл и въз основа на влезлите в сила съдебни решения и заявление от 20.03.2025 г. Н. е възстановен на държавна служба на същата длъжност [заличен текст] в ОД “Земеделие“-,Главна дирекция „Аграрно развитие“ и му е определено месечно възнаграждение в размер на 2530,00лв. Посочено е ,че със Заповед№РД-10-27-0014/25.03.2025 г. на директора на ОД“Земеделие“-Шумен, на основание чл.107а,ал.1 и ал.2 във вр. с чл.108 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение на Н. по инициатива на органа по назначаването срещу уговорено обезщетение в размер на шест месечни основни заплати. Заповедта е връчена на ищеца на 25.03.2025 г. и е обжалвана пред Административен съд-Шумен, по повод на което е налице образувано а.д.№183/2025 г. по описа на съда. На първоинстанционния съд е служебно известно, че към момента на постановяване на съдебния акт, с Решение№1089/09.07.2025 г. по а.д.№183/2025 г. съдът е отхвърлил жалбата на П. Н. срещу Заповед№РД-10-27-0014/25.03.2025 г. на Директора на ОД “Земеделие“- за последващо прекратяване на служебното му правоотношение срещу уговорено обезщетение в размер на 6 месечни основни заплати, както и, че решението не е влязло в законна сила. Обжалваното решение, с което съдът се е произнесъл по предявения иск по чл. 61, ал. 2 и ал. 3 ЗДСл е недопустимо, като постановено от некомпетентен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 124 ЗДСл по реда на АПК се разглеждат единствено спорове относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и относно налагането на дисциплинарна отговорност. Искът за присъждане на обезщетение за неизползван отпуск е извън изчерпателно посочените в цитирания текст и предвид факта, че същият е с имуществен характер същият е подсъден на общите съдилища, предвид разпоредбата на чл. 125 ЗДСл предвиждаща, че имуществените спорове по този закон се предявяват в 3-годишен срок по общия исков ред. Предвид установеното настоящия състав намира, че решението следва да бъде обезсилено, а делото изпратено по компетентност на Софийски районен съд. С оглед изхода на спора, разноски не следва да се присъждат По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение