Определение № 9 от 18.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 25/2022 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Деликт прим„ ЕООД, представлявано от особен представител адв. К. Г., против решение № 630/22.10.2021 г. по т.д.№ 589/2021 г. на Софхийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260609/12.04.2021 г. по т.д.№ 2091/2020 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение, по иск на Софийска градска прокуратура с правно основание чл. 155 т. 3 ТЗ, е прекратена дейността на „ Деликт прим „ ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „Владайска „ № 31. Предходно на производството по чл. 288 ГПК, насрочено за 07.11.2022 г., въз основа разпореждане от 08.01.2022 г. на Председателя на ІІ т.о. на ВКС делото е докладвано за определяне възнаграждение на назначения особен представител на касатора, за касационна инстанция. Особеният представител на дружеството – ответник е назначен предвид липсата на представляващо го лице – управител, с което обстоятелство, доколкото същото е било и едноличен собственик на капитала на дружеството и предвид смъртта му, ищецът е мотивирал предявяването на иска. Не е налице никоя от изричните хипотези на чл. 29 ГПК, но ал.2 на същия настоящият състав намира приложима по аналогия. Прокуратурата твърди да е легитимирана за предявяване на иска в защита на обществения интерес, срещу правен субект без законен представител, а с оглед правното основание на което се позовава - чл. 155 т. 3 ТЗ - това предявяване е дължимо с изтичането на тримесечния период, в който дружеството няма вписан управител – вече осъществена към предявяването на иска предпоставка, аналогично на интереса от назначаване на особен представител на страна без законен представител, при необходимост от извършване на неотложни процесуални действия. В хипотезата на чл.29 ал.2 ГПК възнаграждението на особения представител е за сметка на страната, предявяваща извършването на неотложното процесуално действие, респ. би следвало да се възложи на ищеца – в конкретната хипотеза, но доколкото се касае за предявен от прокурора иск, на основание чл. 83 ал. 3 вр. с ал. 1 т. 3 ГПК сумата следва да бъде изплатена от бюджета на съда. Настоящият състав, като съобрази, че искът е неоценяем и защитата на страната към момента е ограничена до изготвяне на касационна жалба с изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, намира, че съгласно чл. 7 ал.1 т.4 вр. с чл. 9 ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на особения представител на касатора следва да се изплати възнаграждение от 600 лева / минимума /. Спорът не разкрива правна и фактическа сложност и разрешаването му е очаквано със задължително и за настоящия състав тълкуване, на което се основава и касатора - вече образуваното тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС. С оглед гореизложеното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение