Определение № 261 от 16.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3860/2016 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по молба с вх. № 3946/17.02.2014 г., допълнена с молби от 14.04.2014 г. и от 05.08.2014 г., подадени от Х. Д. Х., В. Х. Д. и К. Х. Д.. С молбата се иска отмяна на влязлото в сила решение № 774/11.04.2013 г. по въззивно гр. дело № 3014/2012 г. на Варненския окръжен съд (ВОС), с което, при постановени частична отмяна и частично обезсилване на решение № 2721/02.09.2008 г. по гр. дело № 2428/2005 г. на Варненския районен съд (ВРС), като краен резултат тримата молители са осъдени да предадат на С. С. П. и Т. М. П. владението върху недвижим имот с площ 829 кв.м. в м. „Зеленика“ в землището на[жк], [населено място] (подробно описан), на основание чл. 108 от ЗС; и са отхвърлени направените от тримата молители, възражение за подобрения на обща стойност 37 341 лв., на основание чл. 72, ал. 1 от ЗС, във вр. с § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и искане за признаване на право на задържане на имота до заплащане на подобренията, на основание чл. 72, ал. 3 от ЗС; в тежест на молителите са възложени и разноските по делото. В молбата (предвид и допълненията ѝ), като основания за отмяна се навеждат тези по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ГПК. Във връзка с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК се поддържа, че молителите са се снабдили с нови (новооткрити) писмени доказателства от съществено значение за делото, а именно: удостоверения с №№ РР-13-9400-18(5)/31.10.2013 г. и РР-13-9400-18(7)/19.11.2013 г., изд. от зам.-обл. управител на област В.; протокол от 19.12.1962 г. на общ. комисия по Т. – [населено място]; списък на работници, служители и пенсионери за получаване на земя по 76-то ПМС в района на ОбНС-В., приложен към решение № 10 от протокол № 7/14.05.1980 г. на ИК на ОбНС-В.; и писмо с рег. № Ф.-001АС/04.12.2013 г., изд. от кмета на р-н „А.“, общ. В.. Във връзка с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК се поддържа, че влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, противоречи на влязлото в сила решение от 30.03.2001 г. по гр. дело № 1405/1999 г. на ВРС. Ответниците по молбата за отмяна С. С. П. и Т. М. П., в отговора си излагат становище и съображения за неоснователност на молбата. При извършената служебна проверка съдът намира, че молбата е процесуално недопустима, като просрочена – в частта ѝ по искането за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 4 от ГПК, молбата за отмяна на това основание следва да бъде подадена в тримесечен преклузивен срок, считано от деня на влизане в сила на последното от двете противоречиви решения. Решението от 30.03.2001 г. по гр. дело № 1405/1999 г. на ВРС е влязло в сила в хипотезата на чл. 219, б. „в“ от ГПК (отм.) – на 23.07.2004 г. – датата на постановяване на решение № 149/23.07.2004 г. по гр. дело № 2657/2002 г. на ВКС, ІV-то гр. отд. (листове 37 и 38 по делото), с което е оставено в сила решение от 12.08.2002 г. по гр. дело № 992/2001 г. на ВОС, с което е оставено в сила решението от 30.03.2001 г. по гр. дело № 1405/1999 г. на ВРС. Решение № 774/11.04.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 3014/2012 г. на ВОС, чиято отмяна искат молителите, е влязло в сила в хипотезата на чл. 296, т. 1, във вр. с чл. 280, ал. 2 (в редакцията – ДВ, бр. 100/2010 г. от ГПК – на датата на постановяването му – 11.04.2013 г. От изложеното е видно, че тримесечният преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 от ГПК е изтекъл на 11.07.2013 г. (четвъртък), а молбата за отмяна е подадена далеч след това – на 17.02.2014 г. По изложените съображения, като подадена след изтичането на преклузивния процесуален срок за това, молбата – в частта ѝ, с която отмяната на влязлото в сила решение се иска на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане в тази част, а образуваното по нея производство по делото следва да се прекрати в същата част. В останалата ѝ част, с която отмяна на влязлото в сила решение се иска на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, молбата е процесуално допустима – подадена е в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК, от процесуално легитимирани за това лица и е вписана. Поради това, след влизане в сила изцяло на настоящото определение, делото следва да се докладва на председателя на ІV-то гр. отд. на ВКС – за насрочването му за разглеждане на тази част от молбата в открито съдебно заседание, като страните по делото следва да се призоват за същото. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение