Определение № 6215 от 10.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11060/2024 г.

Производството е по е по реда на чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Постъпила е молба от С. Е. Н., [ЕГН], от гр.Стара Загора, [улица], [адрес], чрез процесуалния й представител адв. М. Аргилашка, с която моли да бъде изменено решение № 3411 от 01.04.2025г. на Върховния административен съд, тричленен състав на първо отделение, постановено по адм. д. № 11060/ 2024 г. в частта му за разноските. В молбата се твърди, че в решението не е направена преценка относно размера на присъденото възнаграждение, като същото погрешно е определено на основание чл.161 ДОПК, но дори и да бъде определено по този ред, то е прекомерно с оглед на фактическата и правната сложност на делото и положения труд от процесуалния представител на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив. В молбата се излагат подробни аргументи. Моли Върховния административен съд на основание чл.248 ГПК да измени посоченото решение в частта му за разноските, като присъди юрисконсултско възнаграждение в размерите на Закона за правната помощ или до размера на определената държавна такса по чл.227а АПК. Ответният по молбата директор на на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт И. Панова взема становище за неоснователност на молбата. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Съгласно 248, ал. 1 от ГПК, приложим в настоящето производство съгласно препращащата норма на чл. 144 от АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Предвид на това следва да бъде прието, че молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна. От данните по делото е видно, че с решение № 3411 от 01.04.2025 г. постановено по адм. д. № 11060/2024 г., Върховния административен съд, първо отделение, е отменил решение № 2422 от 25.07.2024г. на Административен съд – Стара Загора, II-ри състав, постановено по адм.д. № 647/2022г., в частта му, в която по жалба на С. Е. Н., [ЕГН], от гр.Стара Загора, [улица], [адрес], е отменен ревизионен акт № Р-16002421006938-091-001/ 10.06.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 385 от 30.08.2022г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на С. Е. Н. са установени данъчни и осигурителни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода на 2015г. в размер на 2 583.26 лв. и лихва в размер на 1 600.36лв., за 2018г. в размер на 1 708.70 лв. и лихва в размер на 539.71 лв. и за 2019г. в размер на 1 624.64лв. и лихва в размер на 320.44лв.; по КСО – вноски за ДОО за 2015г. в размер на 2 239.09лв. и лихва в размер на 1 387.14лв, за 2018г. в размер на 3 034.38лв. и лихва 1 003.47лв. и за 2019г. в размер на 2 885.11лв. и лихва 618.57лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2015г. в размер на 874.65лв. и лихва в размер на 541.86лв., за 2018г. в размер на 829.06лв. и лихва 274.15лв. и за 2019г. в размер на 788.28лв. и лихва 169.01лв.; по ЗЗО – вноски за ЗО за 2015г. в размер на 1 399.43лв. и лихва 866.96лв., за 2018г. в размер на 1 130.66лв. и лихва 361.85лв. и за 2019г. в размер на 1 261.25лв. и лихва в размер на 270.41 лв., както и в осъдителната му част за разноските, в която Национална агенция по приходите София е осъдена да заплати на С. Е. Н., [ЕГН], разноски по делото в размер на 1 547,34лв., като вместо него е постановил друго такова, с което е отхвърлил жалбата на С. Е. Н., [ЕГН], от гр.Стара Загора, [улица], [адрес], против ревизионен акт № Р-16002421006938-091-001/ 10.06.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 385 от 30.08.2022г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на С. Е. Н. са установени данъчни и осигурителни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода на 2015г. в размер на 2 583.26 лв. и лихва в размер на 1 600.36лв., за 2018г. в размер на 1 708.70 лв. и лихва в размер на 539.71 лв. и за 2019г. в размер на 1 624.64лв. и лихва в размер на 320.44лв.; по КСО – вноски за ДОО за 2015г. в размер на 2 239.09лв. и лихва в размер на 1 387.14лв, за 2018г. в размер на 3 034.38лв. и лихва 1 003.47лв. и за 2019г. в размер на 2 885.11лв. и лихва 618.57лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2015г. в размер на 874.65лв. и лихва в размер на 541.86лв., за 2018г. в размер на 829.06лв. и лихва 274.15лв. и за 2019г. в размер на 788.28лв. и лихва 169.01лв.; по ЗЗО – вноски за ЗО за 2015г. в размер на 1 399.43лв. и лихва 866.96лв., за 2018г. в размер на 1 130.66лв. и лихва 361.85лв. и за 2019г. в размер на 1 261.25лв. и лихва в размер на 270.41 лв. Със същото решение Върховният административен съд е оставил в сила решение № 2422 от 25.07.2024г. на Административен съд – Стара Загора, II-ри състав, постановено по адм.д. № 647/2022г. в останалата му обжалвана част и е осъдил С. Е. Н., [ЕГН], от гр.Стара Загора, [улица], [адрес], да заплати на Национална агенция по приходите – София разноски по делото за всички съдебни инстанции в размер на 5 800,61 / пет хиляди и осемстотин лева и шестдесет и една стотинки/лева. От мотивната част на решенето е видно, че при определяне на размера на разноските съдът е присъдил в полза на НАП – София, в качеството й на юридическо лице в състава на което влиза Д „ОДОП“ – Пловдив юрисконсулско възнаграждение за две съдебни инстанции общо в размер на 5 800,61лв., определено при условията на чл.8,ал.1, във вр. с чл. 7,ал.2, т.4 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа. В молбата за изменение на решението в частта му за разноските се твърди, че при определяне на размера на разноските съдът неправилно и приложил чл.161,ал.1 ДОПК, алтернативно, че неправилно е определил размера на юрисконсултското възнаграждение по правилата на посочената наредба, вместо по Закона за правната помощ или в размера на внесената държавна такса по чл.227а АПК. По така наведените доводи следва да бъде посочено следното: С решението на първоинстанционния съд оспореният ревизионен акт № Р-16002421006938-091-001/ 10.06.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 385 от 30.08.2022г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив е бил отменен частично, а в останалата част потвърден. Разноските в полза на страните са присъдени съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. С касационното решение на ВАС първоинстанционното решение е потвърдено в отхвърлителната му част, съответно отменено в отменителната му част и вместо него постановено друго такова, с което ревизионният акт е потвърден и в тази му част. Или като краен резултат, оспореният ревизионен акт е потвърден изцяло. С касационното решение първоинстанционното решение е отменено в осъдителната му част, в която Национална агенция по приходите София е осъдена да заплати на С. Е. Н., [ЕГН], разноски по делото в размер на 1 547,34лв., а последната е осъдена да заплати на НАП разноски за юрисконсулстско възнаграждение за двете съдебни инстанции общо в размер на 5 574,12лв. юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции, определено при условията на чл.8,ал.1 във връзка с чл.7,ал.2, т.4 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа. Наведените в молбата доводи за неправилно приложение на чл. 161,ал.1 ДОПК при определяне на юрисконсултското възнаграждение не могат да бъдат споделени. Съгласно чл.161,ал.1,изр.второ и трето ДОПК на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата; на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Нормата се явява специална, поради което тя дерогира разпоредбата на чл. 78,ал.8 ГПК, на която се позовава молителката, и според която в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Наведените доводи в молбата за неправилно определяне на размера на възнаграждението също не могат да бъдат споделени. Процесното дело не може да бъде разглеждано като такова с малка фактическа и правна сложност, каквито доводи са развити в жалбата. Това се следва от самото естество на спора, от простия факт, че първата съдебна инстанция делото е било разгледано в десет открити съдебни заседания, от обема на решенията на първоинстанционния и касационния съд. Наведените доводи в молбата, свързани с тълкуването на закона, дадено в решението на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 също не могат да бъдат споделени. Вярно е, че решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, но от изложеното в посоченото решение не се следва извод, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения са неприложими, а само че могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Размерите на възнагражденията подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Предвид размера на спора и обема на положената правна работа от процесуалните представители на директора на Д „ОДОП“ – Пловдив настоящата съдебна инстанция намира, че присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното съгласно разпоредбите на Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, е в рамките на нормалното и допустимото. От страна на процесуалния представител на молителката няма направено възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Наведените в молбата доводи, свързани с определяне на възнаграждение в размер на внесената държавна такса по чл.227а АПК не могат да бъдат споделени. Подобно тълкуване на закона е лишено от правна логика и не се споделя от настоящия съдебен състав. По изложените съображения молбата на С. Е. Н., [ЕГН], от гр.Стара Загора, [улица], [адрес], чрез процесуалния й представител адв. М. Аргилашка, за измененение на решение № 3411 от 01.04.2025г. на Върховния административен съд, тричленен състав на първо отделение, постановено по адм. д. № 11060/ 2024 г. в частта му за разноските, следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и § 2 ДР ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,