Определение № 337 от 28.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2420/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на З. А. Ю. срещу определение на Търговищки окръжен съд № 188 от 22.06.2020 г. по ч.гр.д.№ 147/ 2020 г., с което е потвърдено определение на Поповски районен съд от 19.05.2020 г. по гр.д.№ 62/ 2020 г., с което е прекратено производството по делото поради постигната съдебна спогодба между ищеца А. С. А. и частната жалбоподателка, чрез процесуален представител адвокат В. М.. Жалбоподателката поддържа, че не е било допустимо да се одобрява съдебната спогодба, защото в отговора срещу исковата молба тя оспорила предявените претенции и това оспорване не било оттеглено. Според нея противоречи на закона одобряването от съда на спогодба, която е сключена, въпреки че не е оттеглен изрично писменият отговор на ответника по чл.131 ГПК, с който оспорва иска. По тези съображения жалбоподателката моли въззивното определение да бъде допуснато до касационен контрол, да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него. От приложеното към частната жалба изложение си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК съдът прецизира, при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС, процесуалноправния въпрос подлежи ли на одобряване съдебна спогодба, ако в писмения отговор срещу исковата молба ответникът е оспорил иска и това оспорване не е оттеглено. Ответната по частната жалба страна А. С. А. не взема становище. Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. Първоинстанционното производство е образувано пред Поповски районен съд по молба на А. С. А. срещу З. А. Ю., поискано е предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на общите деца на страните – С., Д. и С., определяне на местоживеенето на децата при бащата, определянето на режим на лични отношения с майката и осъждането й да заплаща издръжка. Срещу молбата е подаден писмен отговор от З. А. Ю., чрез представител с изрично пълномощно – адвокат В. М., с който исканията на А. А. са оспорени. Първоинстанционният съд насрочил производството по делото и в първото съдебно заседание одобрил постигнатата между страните (ответницата действала чрез процесуалния си представител) съдебна спогодба, за която констатирал, че не противоречи на закона и добрите нрави. След одобряването на спогодбата съдът прекратил производството по делото. Ответницата обжалвала определението за прекратяване и по жалбата й било образувано ч.гр.д.№ 147/ 2020 г. на Търговищки окръжен съд. Доводите в частната жалба били за нищожност на спогодбата поради сключването й от представител без надлежно учредена представителна власт и при липса на съгласие от страна на ответницата. С обжалваното в настоящето производство въззивно определение частната жалба била оставена без уважение. Въззивният съд посочил, че спогодбата не подлежи на обжалване пред по-горен съд, че тя може да страда от пороци, но тези пороци се релевират по общия исков ред, а не по пътя на обжалването на определението за прекратяване на производството по делото, по което е постигната. При тези мотиви на въззивния съд формулираният от частната жалбоподателка правен въпрос е необуславящ. Той не е бил поставен в частната й жалба до въззивния съд и не е разрешаван в мотивите на обжалваното определение. Съдът е отговорил на доводите на жалбоподателката, че постигнатата съдебна спогодба била нищожна и поради това не подлежала на одобряване, но не е мотивирал акта си със съображения, свързани с наличието или оттеглянето на оспорване на подадената молба. По необуславящ правен въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато, поради което Върховният касационен съд