Определение № 6263 от 11.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5738/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Д. И. срещу определение №2485/17.03.2025 г., постановено по адм. д. 1505/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково (АС-Хасково). В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Подробни съображения относно фактите, които са наложили подаването на жалбата до АС-Хасково и правни съображения за нейната допустимост са изложени в частната жалба. Претендира разноски. Ответникът председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение №2485/17.03.2025 г., постановено по адм. д. 1505/2024 г. по описа на АС – Хасково е оставена без разглеждане жалбата на А. Д. И. против твърдян мълчалив отказ на председателя на Управителния съвет на АПИ да бъде възстановена на основание чл. 122 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на длъжност „финансов контрольор“ в Областно пътно управление – Хасково при АПИ и е прекратено производството по делото. Административният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК, защото е издаден изричен акт преди подаване на жалбата, респективно не е формиран подлежащ на оспорване мълчалив отказ. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1 от ЗДСл, след отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, служителят следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. В случая в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл жалбоподателката е подала на 22.11.2024 г. заявление с искане за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Със заповед № ЧР-СП-1388/22.11.2024 г. по това искане на А. И. е възстановено служебното й правоотношение с АПИ. При тези данни правилно в обжалваното определение е прието, че не е налице мълчалив отказ по подаденото от нея заявление. Обстоятелството, че жалбоподателката е възстановена на длъжност, която е различна от заеманата преди отмяната като незаконосъобразно на прекратяването на служебното й правоотношение поражда за нея право да оспорва заповедта за възстановяване. Издаването на изричен акт по повод конкретно искане изключва хипотезата на чл. 58 от АПК. Уредената в закона фикция замества изричното волеизявление на орган, който, когато е длъжен, след сезиране от заинтересовано лице, не упражнява предоставените му правомощия с изричен акт. В случая по заявлението за възстановяване е издаден изричен акт, а доколко той удовлетворява лицето и е издаден от компетентен орган е въпрос, който би могъл да бъде предмет на съдебен контрол, но при упражнено право на жалба срещу изричния акт, а не срещу мълчалив отказ, какъвто не е налице. Допълнително трябва да бъде отбелязано, че първоинстанционният съд е дал точни и ясни указания към А. И. за уточняване на жалбата, с което е осигурил ефективна защита на правата й, но с изрична молба-уточнение, а и в частната жалба, тя поддържа оспорване само и единствено срещу мълчалив отказ, какъвто не е формиран по нейното искане за възстановяване в длъжност. По изложените съображения обжалваното определение като правилно и законосъобразно трябва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответната страна пред настоящата инстанция не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт за изготвяне на писмен отговор, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение