Определение № 6660 от 31.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5061/2024 г.

Производството по делото е образувано по жалба на "Частно средно училище Евлоги и Христо Георгиеви" ЕООД, чрез адвокат Г. Милушев, срещу Решение №295 от 24.04.2024 г. на Министерски съвет/МС/ на Република България /РБ/ за одобряване на Национални програми за развитие на образованието, в частта му относно Национална програма „Ученически олимпиади и състезания“, Национална програма "Информационни и комуникационни технологии /ИКТ/ в системата на предучилищното и училищното образование", Национална програма „Квалификация на педагогическите специалисти“ и Национална програма „Изучаване и съхраняване на традициите и историята на българската армия“/наричани накратко общо „Четирите национални програми“/. В жалбата са изложени съображения, че решението е от категорията на актовете, с които Министерският съвет упражнява своите управленски функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление. Според жалбоподателя оспореното решение притежава белезите на общ административен акт по смисъла на чл.65 от АПК и засяга права и законни интереси на юридически лица, в частност и на самия жалбоподател, като не ги допуска до финансиране на дейности по националните програми и по - конкретно до финансиране по Четирите национални програми. Навеждат се аргументи за противоречие на приетото решение с нормативната уредба и несъответствие с целта на закона, която е да осигури равен достъп на всички ученици, без оглед на вида училище, в което те се обучават, до дейностите, предвидени в Националните програми. В жалбата си се сочи противоречие на решението в оспорената му част с разпоредбите на чл.280 и сл. от Закона за предучилищното и училищното образование/ЗПУО/. Прави се искане от съда да се постанови съдебно решение, с което да измени Решение № 295 от 24.04.2024 г. на Министерски съвет, в оспорената му част, по отношение на цитираните по - горе четири национални програми, като го допълни в смисъл, че всички училища, т.е. и частните училища са бенефициенти по Национална програма „Ученически олимпиади и състезания“, Национална програма "Информационни и комуникационни технологии /ИКТ/ в системата на предучилищното и училищното образование", Национална програма „Квалификация на педагогическите специалисти“ и Национална програма „Изучаване и съхраняване на традициите и историята на българската армия“. С писмо изх. № 18.00-79/10.05.2024 г. от процесуален представител на Министерски съвет на Република България е изпратена жалбата и административната преписка по повод обжалваното решение, като е изразено становище за недопустимост на оспорването, като насочено срещу акт, който не подлежи на оспорване по съдебен ред. Процесуалният представител на административния орган сочи, че обжалваното решение не притежава белезите на административен акт - индивидуален, общ или нормативен по смисъла на чл.65 и 75 от АПК. Прави се искане съдът са остави жалбата без разглеждане и до прекрати производството по делото. Алтернативно, в случай, че съдът приеме жалбата за допустима, моли да бъде конституиран като заинтересована страна Министърът на образованието и науката/вносител на акта/. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира, че е жалбата е недопустима, като насочена срещу акт, който не подлежи на оспорване по реда на АПК. С процесното Решение №295 от 24.04.2024 г. на Министерски съвет на Република България, на основание чл.286, ал.3 от Закона за училищното и предучилищно образование са одобрени 22 национални програми за развитие на образованието, включително и оспорваните четири такива. Съгласно разпоредбата на чл.286, ал.1 от ЗПУО, средствата от държавния бюджет за национални програми за развитие на образованието, включват разходите от държавния бюджет за реализиране на национални мерки и дейности, чиито цели не могат да бъдат постигнати в желаната степен, ако се финансират в рамките на средствата по чл.280, ал.3, т.1, 2 и 3. Предвидено е разпоредбата на чл.286, ал.3 от ЗПУО програмите по ал.1 да се одобряват от Министерския съвет. Оспореното решение на Министерски съвет е прието в изпълнение на чл.286, ал.3 от ЗПУО за одобрение на посочените в него програми. Съгласно ал.2 от цитираната разпоредба с тези средства може да се насърчава разработването и да се подпомага финансирането на общински програми за развитие на образованието, когато мерките и дейностите по националната програма предполагат те да бъдат планирани, организирани и изпълнени най-ефективно на общинско ниво. Настоящият съд намира, че обжалваното решение не притежава белезите на общ административен акт по смисъла на чл.65 от АПК. Вярно е, че същото има еднократно правно действие/за 2024 г./, но негови адресати не са неопределен брой лица, каквото е изискването на разпоредбата на чл.65 от АПК. С други думи, решението не засяга права и законни интереси на неопределен брой лица. Обжалваното решение не представлява подзаконов нормативен акт, съгласно определението по чл.75 от АПК, съгласно която разпоредба последните следва да съдържат административноправни норми, да се отнасят за неопределен и неограничен брой адресати и да имат многократно правно действие. Подзаконовите нормативни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен, от изрично овластени от Конституцията или закон органи. Съгласно разпоредбата на чл. 1а от Закона за нормативните актове нормативният акт съдържа общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган. Настоящият съд намира, че обжалваното решение не съдържа административноправни норми или общи правила за поведение, същото не е адресирано до неопределен и неограничен брой адресати и няма многократно правно действие. Следва да се посочи, че обжалваното решение на Министерски съвет има вторичен характер, тъй като е прието в изпълнение на Постановление № 13 на Министерски съвет от 2024 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2024 г., т.12 от Приложение № 1 и в рамките на упражняване на оперативна самостоятелност при ръководене изпълнението на държавния бюджет. По изложените съображения жалбата е недопустима като насочена срещу акт, който не подлежи на оспорване по съдебен ред, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство по делото се прекрати. Водим от изложеното и на основание чл.159, т.1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение