Определение № 9430 от 02.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9509/2026 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Д. В. П. с [ЕГН] от гр. Асеновград, против Определение № 9237 от 28.07.2026 г., постановено по административно дело № 1969/2026г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е била оставена без разглеждане исковата му молба срещу Община Асеновград, с която се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5 000,00 евро, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, причинени от част от съдържанието на писмо с изх. № 14-00-2850 (1)/22.06.2026г., изходящо от Зам. Кмет при общината, като отговор на сигнал на ищеца с вх.№ 14-00-2850 от 22.05.2026г., отправен до Община Асеновград. С определението съдът е прекратил производството по делото, приемайки, че посоченото писмо не представлява административен акт, който съответно да е бил атакуван и отменен по надлежния ред, съдържанието в същото, възприето като обидно, само по себе си не представлявало фактическо действие или бездействие, което да въздейства пряко и непосредствено върху правната сфера на ищеца, поради което липсвал годен по реда на чл.1, ал.1 АПК увреждащ обект. В частната жалба се излагат доводи, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и се явява необосновано. Ответната страна – Община Асеновград депозира „отговор“ по частната жалба, с който оспорва аргументите за незаконосъобразност на оспореното определение, като счита същото за правилно и обосновано. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по искова молба на Д. П., с правно основание чл. 1, ал.1 и ал.3 от ЗОДОВ, предявена срещу Община Асеновград. Исковата претенция била за присъждане на обезщетение в размер на 5000 евро за претърпени неимуществени вреди - накърняване на честта, достойнството, доброто име, обществената репутация, причинени от незаконосъобразни действия на длъжностни лица при Община Асеновград, както и продължително психическо напрежение, чувство за несправедливост и разочарование от начина, по който административния орган е упражнил своите правомощия, за периода от 22.06.2026г. — датата, на която ищецът се е запознал със съдържанието на процесното писмо, до 26.06.2026г. -датата на подаване на исковата молба. С допълнително уточнение на исковата молба, изискано служебно от съдебния състав било разяснено, че действията на длъжностните лица се изразявали във включването от страна на длъжностни лица в съдържанието на изпратеният му отговор, на следното изявление: „Сигналът най-вероятно е създаден умишлено, с цел да урони престижа на институциите и работещите в тях.“ Посоченото съдържание било посочено като нарушаващо множество принципи на административния процес и излизащо извън предмета на административната проверка. Като разгледал исковата молба и уточненията към същата съдебният състав достигнал до извод, че посоченото писмо не притежава характера на административен акт, като същото не подлежи на съдебен контрол, а посоченият в кореспонденцията израз, че „сигналът най- вероятно е създаден умишлено с цел да се урони престижа на институциите и работещите в тях“, представлява част от съдържанието на писмото и няма как да се отъждестви с неоснователно действие на администрацията. Приел е, че вредите се твърдят като причинени от част от съдържанието на документ, който не подлежи на оспорване и не представлява фактическо действие, чиято незаконосъобразност съдът да е оправомощен да изследва в процесното производство. По изложените аргументи, исковата претенция като недопустима била оставена без разглеждане, а производството по делото било прекратено. Твърденията и възраженията в частната жалба могат да бъдат обобщени по следния начин: Жалбоподателят оспорва изводите на съдебния състав, направени в прекратителното определение, като уточнява, че не е твърдял и не е претендирал вреди от незаконосъобразен административен акт, а от действие ясно индивидуализирано като включвеане в писмото до него на конкретно съдържание, възприето от ищеца като засягащо го. Предвид такапосочения предмет на спора, същият счита, че първоинстанционният съд неправилно е разглеждал като вредоносен източник самото писмо, а не действията по включване на негативния спрямо ищеца израз в съдържанието му. По този начин според частният жалбоподател първоинстанционният съд е подменил предмета на спора и не е дал отговор на най-важния въпрос по допустимостта на исковата претенция, а именно този дали подобно действие може да бъде предмет на иск по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Вместо това според страната АСП е приравнил понятието необжалваем административен документ с твърдение за липса на административно действие. Така допуснатите нарушения се сочат като такива в противоречие с разпоредбите на чл.159, т.1 и чл.204, ал.4 АПК. Изложени са оплаквания и за това, че в оспореното определение първоинстанционният съд се е произнесъл и по спорни въпроси, касаещи съществото на спора, което на този етап е било недопустимо. Оспорен е и извода на съдебния състав, че спорният израз представлявал лично мнение, а не служебно действие при осъществяване на административна дейност. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилно е прието от първоинстанционния съд в обжалваното определение, че в случая се касае за производство, развило се по подадено заявление, имащо характер на сигнал по смисъла на чл. 107 и сл. от АПК, като актът, с който се произнася съответният орган по чл. 107, ал. 1 АПК не подлежи на обжалване, в който случай не подлежат на преценка за законосъобразност и предхождащите издаването на правния акт действия и бездействия на длъжностни лица. Аргумент за това на още по-силно основание може да бъде изведен от разпоредбата на чл.64 АПК, според която Административнопроизводствените волеизявления действия и бездействия на административния орган по издаване на акта по принцип не подлежат на самостоятелно обжалване, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго. По аргумент от чл. 128, ал. 1, т. 9 АПК на административните съдилища са подведомствени само исканията за установяване неистинността на административните актове, т. е. авторството им, а по аргумент на противното - не и на тяхното съдържание. В конкретния случай, с исковата молба и уточнението се навеждат твърдения за инкорпориране в самото съдържание на документа неверни обстоятелства, от които ищецът е претърпял вреди. Т.е. макар да се сочи в частната жалба, че ищецът се е почувствал обиден от самата съпътстваща техническа дейност, която така или иначе не подлежи на самостоятелна преценка за законосъобразност, напрактика обидата му, както е приел това и първоинстанционният съд, според обстоятелствата изложени в исковата молба, произхожда пряко и непосредствено от смисъла и съдържанието на конкретния израз В допълнение на изложеното, във връзка с предмета на спора – според исковата молба, а именно противоправното действие по включване на част от текста в Решението на зам. Кмета на Община Асеновград по подадения сигнал, следва да бъде допълнено и това, че на преценка за законосъобразност по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ подлежат не всички действия и бездействия, а само правнорегламентираните, т.е. такива, предвидени в конкретни правни норми. Обратното би препятствало и дори би правело невъзможна преценката за законосъобразността им като част от алгоритъма за удовлетворяване на исковата претенция по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Соченото като противоправно действие по включване в решението на конкретно съдържание е чисто техническо-изпълнителска дейност, а не правнорегламентирано действие, поради което не подлежи на самостоятелна преценка за законосъобразност и обезвреда по реда на ЗОДОВ. По изложените съображения, обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение