Определение № 69 от 19.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 754/2019 г.

Производството е по чл. 253 ГПК, образувано по подадена от адв. Г. И., в качеството на процесуален представител на „Пропърти А21 Миланов 51“ ЕООД, [населено място], молба вх. на ВКС № 9943/16.12.2020 г., с която е поискано да бъде изменено постановеното по настоящото дело определение № 201/10.11.2020 г., като бъдат присъдени направените от страната разноски в размер на 879,60 лв., представляващи адвокатско възнаграждение в касационното производство. Ответникът по молбата – Д. К. Р., изразява становище за нейната недопустимост и неоснователност. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, при произнасянето съобрази следното. Производството по т.д. № 754/2019 г. на ВКС е образувано по подадена касационна жалба от Д. К. Р., против решение № 2182 от 14.08.2018 г. по т.д. № 1402/2018 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация и настоящ молител в законоустановения срок е подал отговор на касационната жалба. С постановеното от състава на ВКС определение № 566/09.12.2019 г. по настоящото дело, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Страната е подала молба вх. на ВКС № 11038/19.12.2019 г., с която е поискано да бъдат присъдени направените от нея разноски в размер на 879,60 лв., представляващи адвокатско възнаграждение в касационното производство. По молбата е постановено определение № 201/10.11.2020 г., с което същата е оставена без уважение. Молбата по чл. 253 ГПК е неоснователна. Разпоредбата на чл.253 ГПК съдържа регламентация за оттегляемите определения – тези, които не слагат край на делото и могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд, вследствие изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Отменяеми от същия съд определенията са тези, които подготвят произнасянето на съда по съществото на спора, по който се дължи постановяване на краен съдебен ак – определенията, свързани с хода на делото, със събиране на доказателства и др. Възможността за обжалването им на основание чл.274, ал.1 ГПК е основен разграничителен белег между оттегляемите и неоттегляемите определения. Обжалваемостта на определението за разноските е предвидена изрично в закона. По аргумент на чл.248, ал.3, изр.2 ГПК, ако определението е постановено от ВКС във връзка с окончателен съдебен акт по чл.290 ГПК, то не подлежи на инстанционен контрол. От това следва, че определението за разноски по чл.248 ГПК е неоттегляемо и като такова не попада в приложното поле на чл.253 ГПК – в този смисъл е и константната практика на ВКС – напр. определение № 439/25.07.2018 г. по ч.т.д. № 23/2018 г. на ВКС, II т.о., определение № 207/09.10.2019 г. по т.д. № 2795/2017 г. на ВКС, I т.о. и определение № 230/23.10.2018 г. по т.д. № 1084/2016 г. на ВКС, I т.о., която настоящит състав споделя. По тези съображения молбата за изменение на основание чл.253 ГПК на определение № 201/10.11.2020 г. по т.д. № 754/2019 г. на ВКС, I т.о., с което е оставено без уважение искането за изменение на определение № 566/09.12.2019 по т.д. № 754/2019 г. на ВКС, I т.о. в частта за разноските, следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение