Определение № 176 от 22.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 922/2019 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 5212748/27.12.2018 г. по регистъра на Софийски районен съд (СРС), подадена (по пощата на 19.12.2018 г.) от С. Н. Д., чрез адв. С. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на влязлото в сила решение № 406254/14.05.2018 г. по гр.д. № 8775/2016г. на СРС, І ГО, 33 състав, с което е осъден солидарно с Л. С. Б. да заплатят на ищцата С. З. В. обезщетение за неимуществени вреди от деликт в размер на 3 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждане – 14.02.2011 г. до изплащането й. Ответникът по молбата за отмяна – С. З. В., чрез адв. Д. е подала отговор извън срока по чл. 306, ал. 3, изр. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема, че са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на молбата до разглеждане. Молбата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, съдържа мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и изхожда от процесуално легитимирана страна. Подадена е на 19.12.2018 г. (съгласно пощенското клеймо на приложения плик), в предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК преклузивен срок, при наведените твърдения, че молителят е узнал за влязлото в сила решение, послужило като изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист срещу него и за предприемане на изпълнителни действия по принудително удовлетворяване на вземането по изп. д. № 2499/2018 г. на ЧСИ А. П. – рег. № 849 на КЧСИ, в началото на м. декември 2018 г., но и в тримесечния срок от влизане на решението в сила на 19.09.2018 г. В несена е и дължимата за производството държавна такса. Като процесуално допустима, молбата ще следва да бъде допусната до разглеждане в открито съдебно заседание за произнасяне по основателността й. Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение,