Определение № 1847 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1341/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. С. Б. против определение №42688/19.12.2025 г., постановено по адм.д. 12619/2025 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Частният жалбоподател твърди, че атакуваното определение е неоснователно и незаконосъобразно, поради което иска да бъде отменено, а делото да бъде върнато на друг състав за гледане по същество. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба, в която се акцентира, че е налице отказ от правосъдие, обстоятелството дали камерата е бутафорна или истинска е без правно значение, защото тя трябва да бъде премахната, поради което се иска да бъде постановено съдебно решение задължаващо за това нарушителите. Не претендира разноски. По делото няма становища от други страни. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е редовна и допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение №42688/19.12.2025 г., постановено по адм.д. 12619/2025 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на И. С. Б. срещу Решение № ППН-01-941/13.09.2025 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), с което на основание чл. 38, ал. 4 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) е обявена за явно неоснователна негова жалба № ППН-01-941/13.09.2024 г. Административният съд е приел, че обжалваното решение е действителен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за кворум, мнозинство и процедура, както и в съответствие с установените факти и приложимия закон. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното определение е постановено от законен състав на компетентен съд, след сезиране от участник в производството пред КЗЛД, поради което се явява действителен и допустим съдебен акт. Предмет на оспорване пред първата инстанция е Решение № ППН-01-941/13.09.2025 г. на КЗЛД, издадено на основание чл. 38, ал. 4 от ЗЗЛД, поради което правилно административният съд е разгледал жалбата срещу него по реда на чл. 197 от АПК с оглед съдържанието на атакувания акт и неговите правни последици. В съответствие със събраните по делото доказателства решаващият съд е обосновал законосъобразни изводи, че установеното по несъмнен начин обстоятелство, че „камерата“, от която се оплаква И. Б. е бутафорна, обуславя явна неоснователност на искането му КЗЛД да осъществи правомощията си по ЗЗЛД. Съгласно чл. 6 от ЗЗЛД Комисията за защита на личните данни е постоянно действащ независим надзорен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Регламент (ЕС) 2016/679 и на този закон. В случая не е налице обработване на лични данни на физически лица, защото „камерата“, която И. Б. иска да бъде премахната, представлява соларна лампа (осветително тяло), наподобяващо камера за видеонаблюдение, но не притежава способност да извършва нито наблюдение, нито заснемане. Техническото устройство е предназначено за осветление, а не за обработване на лични данни, поради което КЗЛД не разполага с правомощия да разпореди неговото премахване. Възникналият спор между собствениците на отделни обекти в жилищната сграда относно поставянето на осветителни тела на нейната фасада не подлежи на разрешаване по реда на ЗЗЛД със съдействието на КЗЛД, както правилно е прието и от АССГ. Неоснователни са оплакванията в частната жалба и относно допуснати процесуални нарушения, които не са констатирани от АССГ. КЗЛД е приела жалбата на И. Б. и е образувала производство по нея, за което той е надлежно уведомен (л. 35 от адм.д.12619/2025 г. по описа на АССГ), а за последващите процесуални действия е уведомен чрез поставяне на уведомление (л. 43 от адм.д.12619/2025 г. по описа на АССГ). За извършването на проверка на място е поискано съдействие на лицето, за което И. Б. е твърдял, че обработва неправомерно лични данни, а резултатите от нея са отразени в констативен протокол, който не е оспорен като писмен документ. По изложените съображения обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно. Воден от горното Върховния административен съд, Пето отделение