Определение № 4167 от 17.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9989/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от Е. Д. М., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора [населено място], против Решение № 14046/06.08.2024г., постановено по адм. д. № 9946/2022г. по описа на Административен съд-София -град, с което е отхвърлена жалбата на Е. Д. М. против индивидуален административен акт, обективиран в писма изх.№№ 11816/28.202022г. и 11774/27.10.2022г. на Началника на отдел СДВРП, главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени данните по делото, намира че делото не подлежи на касационно обжалване, поради което касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело да бъде прекратено. Предмет на производството по адм. д. № 9946/2022г. по описа на Административен съд-София –град е жалбата на Е. Д. М. против индивидуален административен акт, обективиран в писма изх.№№ 11816/28.202022г. и 11774/27.10.2022г. на Началника на отдел СДВРП, главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието. С оспорения административен акт на касатора практически е отказано да бъде удовлетворено желанието му за осигуряване на условия от страна на ГДИН за осъществяване на полов контакт със съпругата му на територията на пенитенциарното заведение, с цел създаване на поколение и са му разяснени алтернативни възможности за постигане на тази крайната цел. Изричен ред за оспорване на индивидуален административен акт с подобно съдържание в ЗИНЗС не е предвиден, но съдебният състав е разгледал жалбата по същество, като е отхвърлил същата. Настоящият съдебен състав приема този съдебен акт за окончателен поради следното: Със Закона за изменение и допълнение на ЗИНЗС (ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г. ), § 1 - § 12, са създадени нови, изменени са или са били допълнени редица разпоредби от ЗИНЗС, с които се изключва касационния съдебен контрол, осъществяван от Върховния административен съд върху първоинстанционните съдебни актове – решения, определения и разпореждания, постановявани в производства по оспорване на административни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията по реда на ЗИНЗС. Съгласно § 4б, ал. 1 Разпоредбите на глава десета от Административнопроцесуалния кодекс се прилагат и в случаите, когато не е предвидено изрично в този закон обжалване на индивидуални административни актове на органите по изпълнение на наказанията. Производствата се разглеждат пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. Решението на съда е окончателно. Няма спор, че приетата за административен акт кореспонденция изхожда от длъжностно лице на ГДИН – административната структура, която съгласно чл.3, ал.2 ЗИНЗС осъществява дейността по изпълнение на наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила съдебни актове, както и с изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража, взета по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. В този случай, упражнявайки властнически правомощия по повод отправено искане на лишения от свобода, засягащо изпълнението на наказанието му, Началникът на отдел СДВРП, главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието е осъществил функция на орган по изпълнение на наказанията, поради което постановеният от същия административен акт подлежи на цитирания по-горе едноинстанционен съдебен контрол съгласно § 4б, ал. 1 ЗИНЗС. Следователно, касационната жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а касационното производство следва да бъде прекратено. Воден от горното и на основание чл. 215, т.4 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,