Определение № 1939 от 03.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2476/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. М. против разпореждане за издаване на изпълнителен лист № 19264 от 11.11.2022 г. (с погрешно посочена от жалбоподателя дата 16.11.2022 г.) по невлязло в сила въззивно решение в частта за разноските. Частното производство пред ВКС е образувано след като Апелативен съд - София, на когото е била изпратена частната жалба е приел, че не е функционално компетентен да я разгледа и е прекратил образуваното пред него ч. гр. д. № 373/2023 г., изпращайки го за произнасяне по гр. д. № 4436/2022 г. на ВКС, ІІ г.о. Апелативният съд е мотивирал този извод, изхождайки от мотивите на две тълкувателни решения на ВКС. Посочил е, че съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, когато разглежда делото, въззивният съд упражнява правомощията си на въззивна инстанция, като се произнася по допустимостта и основателността на въззивната жалба, събира допустимите доказателства при спазване на ограниченията по чл. 266 ГПК и се произнася по валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение. Разглеждането на делото от въззивната инстанция приключва с постановяване на крайния съдебен акт. Когато въззивният съд осъществява функции по администриране на постъпила срещу въззивното решение касационна жалба, респективно частна касационна жалба срещу въззивно определение, той не разглежда делото в качеството си на въззивна инстанция по спора и не го решава по същество. По тези съображения, съгласно Тълкувателно решение № 2/2018 от 23.06.2022 г., ОСГТК на ВКС, посочените разпореждания са изключени от обхвата на нормата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК, определящ апелативния съд като компетентен да разглежда частните жалби срещу определения (разпореждания – чл. 279 ГПК) по чл. 274, ал. 1 ГПК на окръжен съд като въззивна инстанция, а като компетентен да разгледа частни жалби срещу тези актове е посочен ВКС. Като се изхожда от тази застъпена позиция в Тълкувателно решение № 2/2018 от 23.06.2022 г, ОСГТК на ВКС - че законът в хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК визира осъществяване на съдебен контрол от апелативните съдилища върху актовете на окръжния съд само при произнасянето на окръжения съд в рамките и до постановяване на въззивния съдебен акт (а не произнасяне за първи път от окръжен съд по въззивно дело), доколкото легалното изискване е окръжният съд да действа като „въззивна инстанция“ (каквото разбиране е заложено и в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС), - и въпреки мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГТК на ВКС (в които е посочено, че след законодателната промяна на чл. 274, ал. 2 ГПК (обн. ДВ бр. 50 от 2015 г.) разпореждането за издаване на изпълнителен лист, постановено окръжен съд като въззивна инстанция, подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд), се налага извод понастоящем, че при това тълкуване на чл. 274, ал. 2 ГПК компетентен да разгледа частната жалба срещу разпореждането на окръжния съд (СГС е с правомощията на окръжен съд съгласно чл. 88 ЗСВ) за издаване на изпълнителен лист въз основа на въззивното решение е ВКС. Посочените изводи на апелативния съд са неправилни, което е довело до несъобразяване със задължителното за съдилищата съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкуване по Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГТК на ВКС. При формиране на изводите си относно компетентността Апелативен съд - София едностранчиво е изходил само от разясненията в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2012 по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, към които препраща Тълкувателно решение № 2/2018 от 23.06.2022 г. по т. д. № 2/2018 г., ОСГТК на ВКС при обосновка на съдържащите се в мотивите на последното разяснения, че действията на администриране на касационна жалба, частна касационна жалба и частна жалба и съответно постановените в това производство разпореждания не се постановяват от окръжния съд в качеството им на въззивна инстанция, поради което не попадат в приложното поле на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК. Не е отчел обаче, че в мотивите на Тълкувателно решение № 2/2018 от 23.06.2022 г. по т. д. № 2/2018 г., ОСГТК на ВКС изрично е разяснено, че в приложното поле на нормата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК в редакцията от ДВ бр. 50/2015 г., се включват въззивни определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и разпореждания във въззивното производство, с които се оставя без разглеждане като недопустими или поради неотстраняване на нередовности молби за постановяване на актове, чиято обжалваемост е изрично посочена в закона. Разпореждането на окръжен съд за уважаване искане за издаване на изпълнителен лист по невлязло в сила въззивно решение не е посочено сред актовете, за които Тълкувателно решение № 2/2018 от 23.06.2022 г. по т. д. № 2/2018 г., ОСГТК на ВКС дава разяснения по приложението на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК в редакцията от ДВ бр. 50/2015 г. Същността на това производство е изяснена при постановяване на Тълкувателно решение № 5/2015 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГТК на ВКС, с което се дават разяснения кои са актовете, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и с кои определения се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие (производства, обособени като самостоятелни, независимо дали протичат предварително, успоредно или след исковото производство, произнасянето по които няма привременен характер и с тях се решава въпросът за основателността на искането, като се отчита и невъзможността да се получи защита и съдействие по друг ред извън съответното производство). Посочено е, че производството по издаване на изпълнителен лист е друго, различно от исковото производство и с него не се дава разрешение на материално правен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличието на предпоставките за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителен лист и постановеният от съда акт, с характер на разпореждане, не се ползва със сила на пресъдено нещо нито относно изпълняемото право, нито по отношение правото на принудително изпълнение. Именно с оглед на този характер на производството е и даденото тълкуване, че разпореждането за издаване на изпълнителен лист, постановено от окръжен съд като въззивна инстанция подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд, а не пред ВКС. Употребеният в тълкувателното решение израз „от окръжен съд като въззивна инстанция“ в случая няма предвид разясненията кои актове окръжният съд постановява в качеството си на въззивна инстанция (характеристиките на които са изведени в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2012 по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС към чиито мотиви препраща Тълкувателно решение № 5/2015 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГТК на ВКС), а единствено посочване на компетентния съгласно чл. 405, ал. 2 ГПК съд, който се произнася по искане за издаване на изпълнителен лист по невлязло в сила въззивно решение. Това е видно и от мотивите на това тълкувателно решение, което в т. 3 изрично разглежда производството по чл.. 405 – 408 ГПК. С оглед горните съображения функционално компетентен да се произнесе по частна жалба на М. Д. М. против разпореждане № 19264 от 11.11.2022 г. по гр. д. № 2480/2022 г. на СГС за издаване на изпълнителен лист по невлязлото в сила въззивно решение по делото № 1239 от 27.05.2022 г. е Апелативен съд - София. Настоящото частно производство следва да бъде прекратено и частната жалба на М. Д. М. да се върне на Софийски апелативен съд за произнасяне по компетентност, като съдът съобрази и настъпилият на 8.06.2023 г. нов факт, а именно постановяването на определение № 1565, с което въззивното решение № 1239 от 27.05.2022 г. по гр. д. № 2480/2022 г. на СГС не е допуснато до касационно обжалване. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение