Определение № 4036 от 27.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2813/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 3287/17.06.2026 г. по гр.д. № 2442/2026 г., с което състав на Върховния касационен съд, Трето ГО, е оставил без разглеждане по същество молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 130/26.07.2022 г. по гр.д. № 238/2022 г. на Окръжен съд – Кюстендил с отказ за налагане на мерки за защита по ЗЗДН по молба на Р. Р. А. срещу И. И. В.. Определението се обжалва от Р. А.. Доводите за незаконност са основани на неправилност на изводите на предходния състав на ВКС, че към молбата за отмяна не били приложени нови доказателства в смисъла на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и да не подлежи на отмяна влязлото в сила решение по ЗЗДН. Настоящият състав намира, че производството по чл. 7 – чл. 19 от Закона за защита от домашното насилие е по спорна съдебна администрация. Влязлото в сила решение, постановено в такова производство не поражда сила на пресъдено нещо и не подлежи на отмяна по реда на глава ХХIV-та ГПК - т. 4 ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. ОСГТК на ВКС. Зачитайки нормативното тълкуване на ВКС с тълкувателното решение,което е задължително за органите на съдебната власт (чл. 130, ал. 2 ЗСВ) и изключва допустимия предмет на молба за отмяна на влязлото в сила решение по ЗЗДН, настоящият състав е длъжен да потвърди определението, с което предходният състав на ВКС е приел, че не следва да я разглежда по същество. За извода е без значение дали писмените доказателства, приложени към недопустимата по предмета си молба за отмяна, са нови в смисъла на основанието по чл. 303, ал. 1 ГПК, и дали въпросът е от значение за допустимостта или за основателността на подадената молба. При поисканата отмяна на влязло в сила решение, постановено в производство по спорна съдебна администрация, обективно е неосъществимо основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а и всяко друго по чл. 303, ал. 1 ГПК. При тези мотиви, Върховният касационен съд