Определение № 1979 от 03.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1308/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на “БАРДГРУП” ЕООД, ЕИК[ЕИК], против определение № 30/05.02.2026 г. по в.ч.т.д. № 232/2025 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е оставено без уважение искането на дружеството за предоставяне на безплатна правна помощ, изразяваща се в назначаването на адвокат, който да приподпише подадената от него частна касационна жалба вх. № 7916/15.12.2025 г. срещу определение № 282/21.10.2025 г. по същото дело. Частният жалбоподател оспорва определението като неправилно и иска неговата отмяна с доводи, че дружеството няма назначен юрисконсулт, нито средства за ангажиране на адвокат за изпълнение на изискването за приподписване на подадената частна касационна жалба. Изтъква, че всички банкови сметки на дружеството са запорирани по изпълнително дело № 711/2024 г. по описа на ЧСИ Т. К., което го възпрепятства да извърши необходимите действия за защита на правата си. Позовава се на чл. 6, пар. 1 и чл. 13 ЕКПЧ с аргумента, че същите не ограничават предоставянето на правна помощ на юридически лица като част от правото на достъп до съд. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, намира следното: Разглежданата частна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: В обжалваното определение апелативният съд е приел, че съгласно чл. 24, т. 3, предл. 1 ЗПрП правна помощ не се предоставя по търговски дела. Счел е, че цитираната от жалбоподателя практика на ЕСПЧ, както и чл. 6, пар. 1 и чл. 13 ЕКПЧ, в случая не могат да доведат до друг извод предвид липсата на представени от дружеството доказателства за финансовото му състояние. Изложил е съображения, че предвид правноорганизационната форма на дружеството частен жалбоподател /с регистриран капитал от 5 000 лева/, която предполага извършването на търговска дейност и реализиране на приходи от такава дейност, не може да се обоснове извод, че заплащането на разноски за адвокат, който следва единствено да приподпише частната касационна жалба, ще съставлява непреодолимо препятствие за страната да постигне признатата от закона легитимна цел за защита интересите й. Настоящият състав намира обжалваното определение за правилно. В случая искането по реда на Глава десета от ГПК за осигуряване на правна помощ, изразяващо се в осигуряване на безплатна адвокатска защита за приподписване на частна касационна жалба, подадена от дружеството, е направено пред администриращия съд, който е бил компетентен да го разгледа. Предоставянето на правна помощ се извършва по реда на чл. 95 ГПК при условията и наличието на предпоставките, предвидени в Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 5 ЗПрП регламентира предоставянето на правна помощ на физически лица, а съгласно чл. 23 ЗПрП тази за процесуално представителство се осигурява в два случая - когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита, резервен защитник или представителство, както и по преценка на съда при наличие на законоустановените изисквания. Обхватът на правната помощ е посочен в чл. 1 ЗПрП, съгласно който такава се предоставя по наказателни, граждански и административни дела. С разпоредбата на чл. 24, т. 3 ЗПрП изрично е изключена възможността да се предоставя правна помощ по търговски дела, освен ако искащата страна е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне на правна помощ. В настоящия случай е налице именно хипотезата на чл. 24, т. 3 вр. с чл. 21, т. 2 ЗПрП, тъй като делото е търговско – положителен установителен иск по чл. 422 ГПК за съществуване на вземане по договор за банков кредит, сключен с търговско дружество – търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ, в хода на което на основание чл. 225 ГПК е подадено искане за главно встъпване в производството от настоящия частен жалбоподател (междувременно конституиран като трето лице-помагач на страната на ответника с протоколно определение на първата инстанция от открито заседание, проведено на 19.02.2025 г.). В този смисъл са дадените разрешения от ВКС в определение № 619/25.11.2022 г. по ч.т.д. № 2438/2022 г. на II т.о., определение № 124/13.03.2019 г. по ч.т.д.№ 435/2019 г. на I т.о., определение № 572/03.11.2016 г. по ч.т.д. № 1973/2016 г. на II т.о. Не могат да бъдат споделени доводите на частния жалбоподател за ограничаване достъпа до съд по смисъла на чл. 6, пар. 1 и чл. 13 ЕКПЧ. При регламентацията на достъпа до правна помощ законодателят изхожда от предположението за платежоспособност на юридическите лица – търговци, осъществяващи по занятие стопанска дейност. Отчита разликата в компетенциите на същото и тази на физическото лице, поради което не може да се приеме, че с изключването на юридическите лица от възможността за ползване на безплатна правна помощ се нарушава правото на частния жалбоподател за справедливо и публично гледане на делото му в разумен срок от независим и безпристрастен съд, нито се ограничават средствата за неговата защита. Нормата на чл. 24, т.3 ЗПрП е законовоустановена за всички правни субекти, което е пропорционално и допустимо според практиката на ЕСПЧ (в този смисъл определение № 256/09.05.2018 г. по ч.т.д. № 1115/2018 г. на ВКС, II т.о.). Не налага различен извод и посоченото от частния жалбоподател решение на ЕСПЧ по делото “Г. срещу Обединеното кралство”, в което се разглежда случай на ограничаване кореспонденция на физическо лице с адвокат като възможност за подготвителна стъпка за започване на гражданско производство, а не на едно търговско дружество, както е в случая. Ето защо, подадената частна жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,