Определение № 1293 от 05.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 934/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена в срок частна жалба на „Вивус.Бг“ ЕООД срещу определение № 10740 от 01.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1639/2025 г. на Административен съд (АС) – Пловдив, с което оставена без уважение молбата на дружеството за изменение в частта за разноските на решение № 9143 от 24.10.2025 г., постановено по цитираното по-горе дело. Иска се от настоящата инстанция да отмени оспореното определение, определяйки справедлив и пропорционален размер на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), съответстващ на действително извършената правна работа. Има се предвид хонорара на адв. Цонев – пълномощник на жалбоподателката от първата инстанция С. А. М.. Ответницата М. оспорва жалбата в писмен отговор. Претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 255 евро. Настоящият касационен състав, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и приложимата нормативна уредба, счита жалбата за неоснователна, поради следното: С решение № 9143 от 24.10.2025 г. по адм. дело № 1639/2025 г. на АС – Пловдив е отменен отказа на „Вивус.Бг“ ЕООД за предоставяне на информация за обработваните лични данни на физическото лице М., ведно с копия на носителите на тези лични данни, произнесен по молба от 01.07.2025 г. на С. А. М. и преписката е върната на дружеството за произнасяне съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение. С него „Вивус.Бг“ ЕООД е осъдено да заплати на М. сумата 10 лева съдебни разноски, а на адв. Т. Цонев сумата от 1000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА. Видно е, че в мотивите на първоинстанционното съдебно решение е обсъден подробно въпроса за дължимите от търговското дружество разноски на адв. Цонев с оглед на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. и предвид направеното възражение на Вивус.Бг ЕООД за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същите аргументи на съда са повторени и доразвити в процесното определение с предмет изменение на решението в частта за разноските. Според настоящата инстанция определението е законосъобразно и обосновано. Съдът е обсъдил решението на СЕС по дело С-438/22 г., както и вътрешната нормативна уредба (в случая наредбата за възнагражденията за адвокатска работа) и за да остави без уважение молбата, правилно е приел, че минимумът, под който не може да бъде присъдено адвокатското възнаграждение е 900 лева съгласно чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1. От друга страна, за да счете, че няма основания за намаляване и на възнаграждението от 1000 лева, е изложил мотиви, че тази сума отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените от защитника процесуални действия по предоставянето на правната помощ. В случая освен подготовката на жалбата на М. адв. Цонев е представил и подробно становище по отговора на жалбата от насрещната страна. Тези мотиви на АС – Пловдив се споделят и от настоящия състав, без да е необходимо преповтарянето им. Категорично не може да бъде възприето за правилно становището на „Вивус.Бг“ ЕООД, че предвид неявяването на адв. Цонев в открито с.з. правната помощ не е осъществена в пълен обем, което е довело до неоснователно обогатяване, респективно обедняване при присъждането на разноските от съда. Предвид изложеното няма основания за уважаване на частната жалба и атакуваното определение по чл. 176а от АПК следва да се остави в сила. При този изход на спора основателно е искането на ответницата за присъждане на разноските в настоящото производство, поради което частният жалбоподател следва да се осъди да й заплати сумата от 255 евро. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение,