Определение № 327 от 25.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 153/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Л. М. против разпореждане № 10013/23.11.2023 г. на Софийския апелативен съд, постановено по в.гр.д. № 1661 по описа за 2020 г., с което е върната частна жалба й с вх. № 21756/03.10.2023 г. против разпореждане № 10003/21.03.2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната касационна жалба с вх. № 32108/24.10.2022 г., подадена от нея против решение № 10050/18.05.2022 г. по в. гр. д. № 1661/2020 г. на Апелативен съд-София. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Моли разпореждането да бъде отменено и подадената от нея касаационна жалба да бъде изпратена за разглеждане от Върховния касационен съд. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на жалбоподателката приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по арг. от чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК и чл. 274, ал. 2 ГПК. За да постанови обжалваното разпореждане въззивният съд, след извършена служебна проверка, е установил, че при осъществен инстанционен контрол, постановеното по делото разпореждане № 10003/21.03.2023 г., с което е върната касационна жалба с вх. № 32108/24.10.2022 г., подадена от М. Л. М. против решение № 10050/18.05.2022 г., е потвърдено с определение № 1904/29.06.2023 г. по ч.гр.д. № 2465/2023 г. по описа на ВКС, III г.о. Освен това е посочил, че депозираната частна жалба с вх. № 21756/03.10.2023 г. от М. Л. М. против същото разпореждане № 10003/21.03.2023 г., е просрочена с оглед данните по делото за връчване на препис от обжалвания акт на 25.05.2023 г., поради което е приел, че същата следва да бъде върната. Обжалваното разпореждане е правилно. Със същото е върната частна жалба с вх. № 21756/03.10.2023 г. от М. Л. М. против разпореждане № 10003/21.03.2023 г., с което е върната, поради неизпълнение на дадените от съда указания, касационна жалба с вх. № 32108/24.10.2022 г., против решение № 10050/18.05.2022 г. по в.гр.д. № 1661/2020 г. на Апелативен съд-София. Препис от това разпореждане е връчен лично на жалбоподателката на 25.05.2023 г. Правилно въззивният съд е отчел обстоятелството, че по подадената от нея частна жалба вх. № 30480/30.05.2023 г. е образувано ч.гр.д. № 2465/2023 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., приключило с постановяване на определение № 1904 от 29.06.2023 г., с което е потвърдено разпореждане № 10003/21.03.2023 г. по гр. д. № 1661/2020 г. на Апелативен съд-София, както и че частната жалба вх. № 21756/03.10.2023 г. срещу съдебен акт, който вече е преминал инстанционен контрол е недопустима, а в случая и просрочена. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение