Определение № 90 от 14.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 525/2013 г.

Производството пред Върховния касационен съд е по реда на чл. 44 ал. 1, вр. чл. 59 ал. 1 от ЗАНН за разрешаване на възникнал спор за местна подсъдност между Районен съд – Нова Загора и Сливенския районен съд по повод разглеждане на депозирана от [фирма] жалба срещу НП от 06.11.2012 г. на Началника на ОО „КД – ДАИ” – гр.Сливен. Жалбата е била изпратена от наказващия орган в РС – Нова Загора (въпреки, че в титулната част е описано, че се подава до РС –Сливен) и по този повод е било образувано НАХД № 604/2012 г. С протоколно определение от с. з. на 19.02.2013 г. съдът е прекратил делото, приемайки, че компетентен да го разгледа е Сливенския РС, тъй като нарушението (изразило се в неосигуряване правилно функциониране на тахографа на автобус, собственост на превозвача [фирма]) е било установено при проверка в ОО „КД – ДАИ” – гр.Сливен, както е заявил разпитания по делото актосъставител. С разпореждане от 26.02.2013 г. съдията-докладчик по образуваното в Сливенския РС НАХД № 348/2013 г. също го е прекратил и е повдигнал спор за подсъдност, приемайки че местно компетентният съд е РС – Нова Загора. Мотивирал е становището си с това, че съобразно данните по НП тахографът е бил неизправен при движение на автобуса по маршрутите гр.Нова Загора – гр.Раднево и с.Кортен – гр.Раднево респ. осъщественото бездействие на превозвача е реализирано в района на гр.Нова Загора, а и там е неговото седалище. В писменото си становище прокурорът от ВКП изразява позиция, че компетентен да разгледа делото е Сливенския РС, тъй като неизправността е била констатирана при проверка от ОО „КД – ДАИ” – гр.Сливен. Върховният касационен съд, след като провери материалите по делото, както и съобрази предпоставките по чл. 44 ал. 1 от НПК, вр. чл. 59 ал. 1 от ЗАНН, намира, че делото следва да бъде разгледано от Районен съд – Нова Загора. Съгласно разпоредбата на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН наказателните постановления подлежат на обжалване пред РС, в района на който е извършено нарушението, като същата е аналогична на чл. 36 ал. 1 от НПК досежно престъпленията. В конкретния случай с НП на жалбоподателя е вменено нарушение за това, че превозвачът не е осигурил правилно функциониране на тахографа на автобус, негова собственост. Посочено е, че констатацията за това е била направена в гр. Нова Загора, на [улица]-8, на 10.10.2012 г. в 13 ч., (Промишлена зона, до „Млечен път”), след комплексна проверка на фирма [фирма]. Това е вписаното седалище и адрес на управление на превозвача. Следователно, след като от обстоятелствата в НП се извежда, че жалбоподателят не е изпълнил конкретно правно задължение – да осигури правилно функциониране на тахографа на автобуса (в качеството си на превозвач, извършващ обществен превоз на пътници), то следва да се приеме и че това е мястото на извършване на нарушението, което съвпада и с неговото седалище и адрес на управление. Само ако това не е съвсем ясно следва да се прибегне към помощни критерии за определяне на местоизвършването на нарушението, каквито има изрично предвидени в чл. 48 ал. 2 от ЗАНН, макар конкретно разпоредбата да се отнася до компетентност на административно-наказващия орган. Заявленията на актосъставителя къде е констатирал нарушението нямат правно значение за определяне на местната подсъдност, още повече, че те противоречат на това, което той лично писмено е отразил при съставянето на акта. С оглед изложеното делото следва да се изпрати за разглеждане и решаване на РС – Нова Загора. Предвид гореизложеното и на основание чл. 44 ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение